Завръща ли се германският консерватизъм след годините на безформен центризъм на Ангела Меркел и възхода на крайната десница? Миналата събота Съюзът на ценностите (WerteUnion) се събра на среща в градчето Швецинген близо до Хайделберг, за да приеме „консервативен манифест“, както посочиха неговите членове.
Тяхната мисия е да си върнат партията, където най-силно влияние има фракцията на Меркел, и отново да я насочат към традиционните й консервативни корени, пише в свой материал за New York Times Ана Зауербрай, цитирана от БТА.
Съюзът на ценностите беше основан през март 2017 г., но събитието в Швецинген - първата му национална среща, беше първият път, когато повечето хора в Германия чуха за него. Остава да се види дали той ще набере сила и дали неговите принципи ще се променят с разрастването му. Но е безспорно, че Съюзът запълва празнина в политическия пейзаж и отговаря на десния уклон на мнозина избиратели.
Един от основателите на Съюза на ценностите - Александър Мич - е типичен представител на новия германски консерватизъм. Той ми каза, че се е присъединил към християндемократите в началото на 80-те години на 20 век, когато Хелмут Кол за първи път станал канцлер. Включил се в местната политика, но се оттеглил, когато кариерата му в частния сектор процъфтяла.
Като мнозина германци - и то не само от десницата - Мич казва, че се тревожи, че политическият ислям може да промени страната. Той усеща, че западноевропейската култура има нужда да бъде защитена. Иска спиране на имиграцията, докато страната успее да се справи с огромния брой нерешени случаи за предоставяне на убежище. И е убеден, че Християндемократическият съюз (ХДС) няма да се върне към консервативните си корени, докато е ръководен от Ангела Меркел.
Според Мич Съюзът на ценностите има повече от 1000 членове в цяла Германия - малка част от 420-те хиляди членове на християндемократите.
Съюзът на ценностите е и знак за по-голяма тенденция. Близо от десетилетие изглеждаше, че консерватизмът изчезва от германското общество, стремящо се да стане все по-прогресивно. През последните месеци обаче започнаха да се чуват гласовете на консервативни интелектуалци и политически дейци.
По традиция стожерът на германския консерватизъм в Бундестага е Християнсоциалният съюз (ХСС) - баварската сестринска партия на християндемократите на Меркел. Преди тазгодишните местни избори в Бавария тя също втвърди позицията си за имиграцията и интеграцията, явно за да спре крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АГ).
Но каква полза би имало, ако АГ изчезне, но популисткото мислене проникне в системната политика?
От една страна, „новите консерватори“ споделят някои от ясните политически позиции, поддържани от АГ - намаляване на имиграцията, репатриране на мигранти, затягане на политиките за вътрешна сигурност. Сами по себе си това не са нови консервативни политики, посочва БТА.
Подобно на АГ, новите консерватори смятат имиграцията не просто за практически проблем, който създава трудности за социалната система, интеграцията, жилищната политика и сигурността. Мнозина я възприемат като екзистенциална заплаха за националната идентичност на Германия и за Запада в по-широк план. „Екзистенциалните“ заплахи могат да легитимират извънредни мерки.
Мнозина нови консерватори обичат да се мислят за бунтари срещу Меркеловото статукво. Те често наричат себе си „мълчаливото мнозинство“ - голямо на брой, но недостатъчно представено в новинарските медии и политическите институции на страната. Това е стар образен израз, който не е уникален за Германия, но отново контекстът има значение. А в сегашната обстановка той подсилва представата, че в нашата демократична система има нещо фундаментално сбъркано.
Изводът, който се подразбира, е, че системата не признава истинските интереси на обществото. Той също така предполага, че системата повече не може да бъде променяна с демократични дебати, но че може да е необходима по-фундаментална съпротива и сваляне на елитите, за които се твърди, че манипулират системата в своя полза. Накратко, новият консерватизъм е популистки.


Над 1 млн. евро глоби отнесла сметопочистващата фирма във Варна за година
ЦИК сезира прокуратурата за двойно гласуване в 15 района, сред тях Варна
Коцев: „Вяра“ и още ключови улици във Варна са в плановете за ремонт
„Влюбен в морето“ разказва историята на подводния спорт и археология във Варна
Демерджиев: Дойде времето българската прокуратура да покаже за кого работи
Финансовото министерство на САЩ скъсва с принципа за „редовност и предвидимост“
Араяси: САЩ трябва да деескалира ситуацията в Сирия
Араяси: САЩ губи много влияние в Близкия изток
Зелените търговци: Скритият двигател на световната търговия с кафе
Превишението на скоростта е новото нормално: 79% от американците го правят
OSCA: забравеният символ на автомобилното изкуство
Защо задната скорост може да вие като развалена прахосмукачка
7 култови спортни коли, които си отидоха без наследник
Как изглежда Toyota Prius, която минава по 20 000 км на месец
Бърнам: Хари и Меган са добре дошли, но охраната си е тяхна работа
Каракачанов: България е в обсега на иранските ракети, ние сме най-лесната мишена в Европа
До 180 млн. евро ще бъдат инвестирани в иновативни български компании
Полицаи спасиха 6-месечно бебе в Пловдив: майката ги нарече "ангели"
Защо "човешкият принтер" Натали Харп е най-отдадената помощничка на Тръмп?
преди 8 години Толкова много дискусии, ала са единни да не зачитат вредата от еврото.При допускането на тази държавна грешка е невъзможно благодатно устойчиво развитие. отговор Сигнализирай за неуместен коментар