Кога пазарите ще започнат да гледат отвъд лошите новини?

Американският фондов пазар за кратко навлезе в меча територия миналия месец, дефиниранa като спад от 20% или повече. Инвеститорите се опасяват, че инфлацията, която се развихря и от двете страни на Атлантика, ще се влоши. Централните банки загубиха своята магия и се борят да настигнат реалността, което предизвиква опасения, че лекарството за инфлацията ще бъде по-лошо от самото страдание, пише за Financial Times Джон Редууд, главен глобален стратег на Charles Stanley.

Докато инвеститорите очакват евентуална рецесия, спадът на американския пазар е воден от големите акции на растежа и успешните корпоративни истории през последното десетилетие. Технологичният индекс Nasdaq, от който фиктивният портфейл на FT излезе след постигнатия страхотен ръст, вече е доста дълбоко на меча територия, със загуба от над една четвърт.

По-широките индекси, с акции от старата икономика, включително петрол, газ, банкиране и някои суровини, паднаха по-малко. Някои от тези сектори могат да се справят добре, дори при тези нарушени условия и да осигурят спирачка на общия спад. Преди две седмици видяхме пазарен подем.

Хората започват да се съмняват в мъдростта на централните банкери, които направиха възможен дългия бичи пазар със своите приспособителни подходи. Защо управителите на Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ) не разбраха, че печатането на твърде много пари обикновено води до твърде много инфлация?

Американският президент Джо Байдън се срещна с председателя на Фед Джером Пауъл миналата седмица, за да му напомни, че основната задача на Фед трябва да бъде да направи каквото е необходимо, за да надвие инфлацията. Тя е висока и покачващите се цени вредят на президента и неговата партия в социологическите проучвания, докато американците се борят с растящите сметки за наем, храна и енергия.

В регулирания свят на съвременните инвестиционни фондове мениджърите трябва да внимават, когато стойностите на техните фондове падат; те трябва да поддържат фондовете си на определените минимални инвестиционни нива, за да запазят характеристиките си като растежни или балансирани портфейли. Те може да се опитат да преминат към по-защитни активи, но трябва да запазят достатъчно риск при акциите, за да оправдаят описанието на фонда.

Това е логично, тъй като мечите фази обикновено са ограничени откъм време и обхват, а през повечето по-дълги периоди хората би трябвало да правят пари от разумно избрани по-рискови активи. Така че трябва да проучим какво може да промени низходящата тенденция на тези мрачни пазари. Може ли скорошният подем да се запази?

Всеки път, когато централните банки заплашват с по-нататъшно покачване на лихвените проценти, за пазарите е трудно да отбележат ръстове. Облигациите падат, защото по-високите лихви изискват по-ниски цени на този клас активи. Много акции поевтиняват, защото компаниите са изправени пред по-високи лихви по своите заеми. Това подкопава печалбите, а и може да ограничи търсенето на техните стоки и услуги, тъй като по-високите разходи по ипотеки и кредити свиват семейните доходи.

Докато инфлацията продължава да е висока и да се покачва, вероятно централните банки ще се придържат към наскоро придобитото си ястребово* отношение към лихвите, съжалявайки, че не направиха повече миналата година, за да озаптят ускоряващата се инфлация.

Ето защо държах портфейла на FT със значителен кеш от около 25% и инвестирах облигационната част в краткосрочни книжа и такива, обвързани с индекс. Наскоро пренасочих част от парите от краткосрочни, индексирани с инфлацията американски държавни ценни книжа (ДЦК) към краткосрочен корпоративен дълг. Корпоративните облигации предлагат малко повече доход сега, когато лихвените проценти донякъде отскочиха от дъната.