Кога пазарите ще започнат да гледат отвъд лошите новини?

Ситуацията в Европа е различна. Икономиките са по-близо до рецесия от тази страна на Атлантика. Германия отбеляза спад в края на миналата година. Докато САЩ все още растат бързо, европейските икономики са в застой. Войната в Украйна има все по-голямо влияние, стимулите бяха по-малки, а темпът на растеж по-бавен. Английската централна банка (АЦБ) рано спря създаването на пари и изкупуването на облигации, което забави паричното предлагане.

Големите увеличения в цената на основните неща действат като голямо повишение на данъците, което удря хората и компаниите. Парите, които трябва да плащат допълнително за енергия и храна, означават, че те трябва да харчат по-малко за друго. Доста голяма част от разходите за енергия са данъчни приходи, предоставяни на правителствата на страните производителки и така са загубени за вътрешни разходи и продукция.

Една от странностите е, че ЕЦБ все още не е спряла да печата евро, въпреки че шест страни членки на еврозоната имат инфлация над 10 на сто, а средната вече е 8,1 на сто.

Гледам да видя кога силите, създаващи икономическо забавяне, са достатъчни, за да облекчат ценовия натиск. Кога централните банки и правителствата ще започнат да се тревожат повече за рецесията и по-малко за инфлацията? Изглежда вероятно да влезем в цикъла на покачване на лихвите по-бързо, отколкото предполагат мрачните пазари в момента, тъй като силите на забавянето са много значителни.

Вече може да сме видели пика на цените и заплатите в САЩ, което би било добра новина. Ако е така, това ще ограничи необходимото ниво на лихвените проценти. Европейците може и да не са твърде ястребови относно споменатите повишения на лихвите, тъй като късно прекратиха създаването на пари и сега имат сериозни проблеми с икономиката, както и с балансирането на цените.

Все още обаче е доста рано да се премине от борба с инфлацията към контриране на рецесията.

Трудовите пазарите все още са затегнати, капацитетът е твърде нисък в много важни области, а централните банки все още страдат от големите си грешки миналата година при прогнозирането на ниска инфлация. Ще са необходими допълнителни съкращения в търсенето, за да се охладят цените на всичко. Изживяваме голямо отстъпление от глобализацията, която намалява ефективността и повишава цените. Все още има хора, които не желаят да се върнат в работната сила, което поддържа пазарите на труда затегнати.

Най-голямата промяна е прекратяването на допълнителното печатане на долари в САЩ, на създаването на паунди от АЦБ и спирането на печатането на повече евро от ЕЦБ. Това премахва решаващо купуването от пазарите на облигации в момент, когато правителствата все още трябва да продават много дълг.

Единствено Япония продължава да печата още йени, тъй като нейната инфлация е неподатлива за ветровете, които подклаждат покачването на цените другаде. Пазарите все още се приспособяват към тази лоша новина. Те ще се върнат към печелившите серии, когато видим евентуален пик в покачването на лихвите и по-ясна нужда правителствата да направят борбата с рецесията приоритет пред инфлацията.

Може би се приближаваме до по-добри новини за забавянето на инфлацията, с ранни признаци за охлаждане на жилищните пазари и дори сигнали, че увеличението на заплатите достига връх. Когато властите видят, че недостигът в предлагането намалява и маржовете се свиват, за да задържат цените, пазарите ще започнат да гледат отвъд лошите новини.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.