Великобритания на Борис Джонсън: Стартъп нация или кохезионна страна

Всеки, който иска да разбере напрежението в британското правителство, трябва да проучи политическите спорове напоследък. Разделението не е толкова просто, колкото често изтъкваното противопоставяне между защитниците на свободния пазар и интервенционистите. В администрацията на Борис Джонсън има малцина неинтервенционисти. Напрежението е между две само частично съвпадащи визии за напускащата ЕС Великобритания: кохезионна страна или стартъп нация, пише Робърт Шримзли за Financial Times.

Противостоящите си политически принципи са видими в дебатите за допускането на Huawei до британската 5G мрежа, контрола върху имиграцията и бъдещето на HS2, високоскоростният железопътен проект, свързващ Лондон с големите градове на север. От една страна е идеята за реконструирана конкурентна икономика с нови високотехнологични индустрии. От друга страна е по-прозаичният императив за решаване на социалните проблеми, предшестващи вота за Brexit. 

За много привърженици на излизането от ЕС Brexit винаги се е отнасял до социалната кохезия, имиграцията и суверенитета. Тези, които претендират за икономически ползи, се затрудняваха да излязат извън концептуалния аргумент. За някои дивидентът би бил нови сделки за свободна търговия, особено със САЩ.

Най-близкото до икономически аргумент нещо, с което лийвърите разполагат, е стартъп визията. Според нея Великобритания е принудена да стане по-конкурентна, въпреки че това по ирония на съдбата беше същият аргумент, който първоначално стоеше зад британското членство в ЕС. Според тази гледна точка Brexit служи като адреналин, за вялата британска икономика, макар че ще трябва да бъде в доста голяма доза, за да компенсира с 4,9% по-ниския растеж в продължение на 15 години, който се очаква от Министерството на финансите при търговско споразумение с ЕС от канадски тип, към каквото премиерът се стреми.

Основният защитник на стартъп нацията е Доминик Къмингс, главният стратег на министър-председателя. Той гледа на Обединеното кралство като на авантюристична отломка от свръх регулирания европейски мегалит. То е нация на иновации, високи амбиции, новаторска наука и по-малко бюрокрация; правителствените проекти се тестват, продуктите им се управляват; хората се движат бързо и разбиват нещата. Къмингс предвижда публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност да се удвоят до 18 млрд. паунда за пет години. Въпреки това условията не са идеални. Вероятно растежът във Великобритания ще остане бавен. Има ограничени средства за пробив.

Конфликтът между това и представата за кохезионна страна е по-скоро напрежение, а не война. Къмингс също се застъпва за вдигане нивото на британската икономика чрез инвестиции в инфраструктурата на Севера и Мидландс. В диаграмата на Вен на тези императиви политиката често ще се припокрива. Инвестицията в умения, които бившият финансов министър Саджид Джавид предпочиташе, е най-привлекателна. Новият ентусиазъм за свободни пристанища, подкрепян от неговия наследник Риши Сунак е кохезионна игра за регионите, изразена чрез езика на стартъп нацията.