След Brexit Лондон не може да разчита на специалните отношения с Америка

Можеше да бъде избран по-добър момент. Три и половина години след като Великобритания гласува за излизане от ЕС, Brexit се превърна в правна реалност. Разривът тази седмица с американците относно Китай беше поразително напомняне, че „връщането на контрола“ от Брюксел не дава автоматично властта да се действа като независим играч. Светът се върна към политиката на великите сили. Великобритания ще трябва да избере страна, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Решението да се позволи на китайската телекомуникационна компания Huawei да участва в изграждането на 5G цифровата мрежа на Великобритания беше лошо. Не защото разгневи американската администрация на Доналд Тръмп, а защото размени бъдещата сигурност за краткосрочни политически и икономически печалби. Забравете уверенията, че разузнаването може да смекчи признатите рискове от поканването на китайска компания да участва в критична инфраструктура във Великобритания. Рисковете можеше да бъдат избегнати, смята Стивънс.

Обвинението от страна на някои от по-емоционалните поддръжници на Тръмп, че решението показва, че Великобритания е възстановила суверенитета си от Брюксел само за да го предаде на Пекин, е несправедливо, дори когато е насочено срещу правителство, което все още не е формулирало нещо, наподобяващо външна политика след Brexit. Говоренето за нова „Глобална Британия“ не означава голяма стратегия. Гневът в Белия дом е полезен сигнал, че Вашингтон няма да се притече на помощ.

Когато през 1944 г. Уинстън Чърчил каза на френския лидер в изгнание Шарл дьо Гол, че Великобритания винаги ще избира Атлантическия океан пред Ламанша, той говореше хипотетично. Гласуването за Brexit не беше представено като избор между САЩ и ЕС. Резултатът обаче е същият. След повече от 40 години, през които Великобритания описваше ролята си в света чрез вярност към Вашингтон и партньорство с Европа, Америка сега е това, което й остана.

Правителствата в Лондон неизбежно ще накланят политиката към това, което Чърчил популяризира като „специални отношения“ (със САЩ – бел. прев.). Старият балансиращ акт - Великобритания, която служи като трансатлантически мост - често беше неудобен, но през повечето време работеше. С изключение на Едуард Хийт, всеки следвоенен премиер на Обединеното кралство ценеше повече поканите в Белия дом, отколкото срещите на високо равнище в Брюксел. Но имаше избор. Сега след Brexit вече няма.

Никой не може да бъде сигурен колко тежест могат да понесат тези отношения. Няма застрахователна полица срещу капризите на Тръмп. В добрите си дни президентът казва, че Борис Джонсън е страхотен приятел и обещава на премиера „най-добрата търговска сделка досега“. В лошите той заплашваше със санкции, ако Джонсън даде разрешение на Huawei.