Вървят ли ЕС и Полша към реално нормализиране на отношенията?

Полша си е същата, но е в нова „опаковка“. Вчера вечерта новият премиер на страната Матей Моравецки се срещна с председателя на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнекр. Срещата и дълбокото пренареждане на полското правителство се предполага, че трябва да помогне за нулиране на напрегнатите отношения между Варшава и Брюксел. И всъщност това май проработи, пише в свой анализ онлайн изданието Politico.eu.

Срещата е била положителна, посочва Комисията. В съобщение след приключването ѝ се посочва, че министър-председателят на Полша и председателят на ЕК са провели „широкообхватна и конструктивна дискусия“ в „приятелска атмосфера“, на която са продължили разговора, започнал по време на първата им среща в рамките на Съвета на Европейския съюз (ЕС) през декември 2017 г. - първият Съвет за Моравецки.

Двамата са обсъдили „широк кръг от въпроси от общ интерес“, включително бъдещето на ЕС, политиките на ЕС за вътрешния пазар, единния цифров пазар, енергетиката и миграцията, посочват от ЕК.

Двамата са обсъдили и „подробно въпросите, свързани с върховенството на закона“ - въпрос, заради който ЕК даде Полша на съд и предлага да ѝ се отнеме правото на глас в Съвета на ЕС. Моравецки и Юнкер са договорили да проведат нова среща, за да постигнат напредък по преговорите до края на февруари.

"Най-добрата форма на диалог е разговор, а не два монолога“, коментира самият Моравецки след вечерята.

Позицията на Полша по спорните съдебни реформи обаче не се е променила, подчертава изданието. На срещата Матеуш Моравецки просто е обяснил защо Варшава няма да ги оттегли, посочва изданието.

Моравецки се опитва да избегне активиране на чл. 7 от Договора за ЕС, с който може да се отнеме правото на глас на страната му, чрез по-ефективни обяснения, а не с драматични промени в политиката, допълва се в анализа.

Това не означава, че правителството му не иска да установи нови канали за комуникация по области от общ интерес, заявява самият той.

Същевременно правителствените промени може и да се случват твърде късно. Отношенията между Варшава и Брюксел заради съдебните реформи, върховенството на закона, миграцията и околната среда, са толкова обтегнати, че ще минат месеци, за да се обърне ситуацията.

"Няма място в нашия Съюз за страни, които вземат европейски пари, които искат да участват в единния пазар, но отхвърлят нашите споделени ценности #ValuesFirst (ценностите са на първо място – б.ред.)", коментира лидерът на либералите на Европейския парламент и координатора на Brexit Ги Верхофстат след срещата.

Новите правителствени назначения също са доста спорни, допълва изданието. Най-спорна е промяната на министъра на отбраната Антони Мачеревич. Той е мощна фигура в управляващата партия "Право и справедливост", силно подкрепян от ултракатолическото и националистическо крило на партията до голяма степен заради теорията му, че в авиокатастрофата от 2010 г., в която загинаха висши служители, включително и президентът Лех Качински (брат на лидера на „Право и справедливост“ Ярослав Качински), е резултат от конспирация.

Мачеревич дълбоко замрази отношенията си с Франция, след като отхвърли сделка за закупуване на хеликоптери от Airbus. Той стартира и серия чистки сред висшето ръководство на армията на Полша, което предизвиква тревога сред съюзниците на страната в НАТО.

Бившият вътрешен министър Мариуш Блашчак - един от най-близките съюзници на Ярослав Качински, замества Мачеревич.

Бившият министър на външните работи Витолд Вашчиковски се опита да защити реформите на правителството в съдебната система, които според критиците налагат контрол върху съдиите от управляващата партия. Поредица от гафове обаче влошиха отношенията с Германия, което отекна и в Брюксел.

Новият външен министър е Яцек Чапутович, досегашен заместник-външен министър, който е дори още по-спорна фигура. Моравецки коментира, че се надява Чапутович да помогне за по-ефективното обяснение на позицията на Полша по въпроса за миграцията. Той подчертава, че стотици хиляди украинци са приети в Полша като работници мигранти, отделно страната оказва и фискална помощ в борбата с миграционната криза.