Не се очакват резки движения на лихвите през 2018 г. Навлиза се в период на нормализиране на паричната политика на централните банки и плавно увеличение на лихвите ще започне от 2019 г.
Това прогнозира управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в предаването „Годината“ на Дарик радио.
Той посочи, че има продължаваща несигурност във външната среда, свързана с някои политически процеси, която влияе и на България, но има и икономическо оживление, което се отразява позитивно на страната.
Радев припомни, че се очаква 4% ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година, но призна, че потенциалът за растеж е по-висок.
Управителят на БНБ изтъкна, че е важно да се гледа фискалната позиция на страната, която остава стабилна. Равнището на дължа спрямо БВП намалява и остава третото най-ниско в Европейския съюз (ЕС), допълни той.
Радев изтъкна и стабилността и доброто развитие на банковия сектор. Той посочи, че капиталовата адекватност е над 22%, а ликвидността – надз 37%, което е над средните за ЕС нива. Печалбата на банковия сектор за втора поредна година доближава исторически най-високите равнища, каза още той.
Процесът по консолидация на банковия сектор в България се развива според очакванията, коментира още Димитър Радев. През тази година беше приключена и най-голямата сделка в сектора – за ОББ, която беше придобита от белгийската група КВС. Банковият сектор е в много добро състояние и инвеститорският интерес продължава, каза Радев.
Той допълни, че се проучват документите на кандидат-купувача на Общинска банка, които са вече в БНБ.
Що се отнася до предпочитаните от централната банка стратегически инвеститори в българския банков сектор, Радев каза, че това с банки и фондове с опит и ресурси.
Според него увеличението на депозитите изразява доверие в банковия сектор, но и предпазливостта на хората. Кредитите също се увеличават, като ръстът ще надхвърли 4% на годишна база. Общият размер на кредита ще достигне 53 млрд. лева, от които близо 20 млрд. лева са кредити на населението, посочи управителят на централната банка.
На въпрос за присъединяването на България към т.нар. „чакалня“ за еврозоната – валутният механизъм ERMII, Димитър Радев отговори, че се работи сериозно и има добър напредък.
„Целта е да сме 100% готови да направим тази стъпка. Поддържаме платежните системи в пълно съответствие с изискванията в еврозоната“, посочи той. Анализ на предимствата и цената на този процес е представен на правителството, допълни той.
Целият процес обаче и решението как ще се развива той е политическо, изтъкна Димитър Радев. Това е един от процесите в рамките на ЕС, който е секретен, обясни той. „Следваме тази линия – да правим каквото трябва и да се придържаме към изискванията да не дискутираме публично технически детайли“, каза гуверньорът на БНБ.
За присъединяването към ERM II и еврозоната най-важният фактор е стабилността на лева и паричния режим. „Левът е стабилен с много солидно покритие с валутни резерви. Няма да се възползваме от възможността в периода, в който сме във валутния механизъм ERM II, левът да е с плаващ курс, той ще остане фиксиран до приемането на еврото“, увери Димитър Радев.
Той посочи, че от гледна точка на техническите изисквания можем да влезем в „чакалнята“ на еврозоната още догодина, но не се ангажира с прогнози за конкретни дати.
По темата за криптовалутите Димитър Радев каза, че те са стока, с която се спекулира, а не са пари. „Един ден банките може да издават дигитални пари. Това ще бъдат истински пари в дигитална форма. Единственото общо с биткойна е технологията – блокчейн. Други прилики няма, биткойнът няма да замени парите“, смята той.
Въпреки големия шум, обемът на трансакциите с биткойн не е голям, но рискът за индивидуалните инвеститори е огромен и той е изцяло за тяхна сметка, каза още Радев. На този етап централните банки изразиха позицията си и няма да регулират този пазар, заключи той.


Скритата цена на изкуствения интелект: центровете за данни изразходват много повече вода, отколкото показват отчетите
Българската икономика запазва растежа си, но бюджетът и инфлацията остават основни рискове
Детската смъртност в България спада, но остава над средното за ЕС
Какво ще е времето утре?
Авария оставя без вода един район във Варна
Жадната за енергия Азия вече извлича поуки от кризата в Иран
Lindt се насочва към най-слабото си тримесечие от 17 години
Напрежението в Ормуз пренасочва вниманието към пролива Малака
Спадът на инфлацията раздели ЕЦБ за следващото решение по лихвите
AI фабриките създават нови печеливши и губещи в енергийното оборудване
Toyota и Kawasaki форсират развитието на водородни системи
От първоаприлска шега до реалност - BMW M2 Dakar от Дубай
Електрическите коли в ЕС могат да заменят 190 млн барела петрол годишно
Chery заменя целия автомобил, ако батерията се запали
11 коли с най-голям потенциал да се превърнат в класики
Открито е тялото на второто дете, издирвано след тежкия инцидент в река Струма
"Раждането на Венера" е запечатала болестта на музата на Ботичели?
Скандалът "Пеевски–Атанасова": Кой има правото на достъп до данни за пътниците в PNR системата
Финансист за "Бюджет 2026": Приемането му в момента е безсмислено
"Алтернатива за Германия" преизбра председателите си Алис Вайдел и Тино Крупала