Голямото наддаване за държавния бюджет този път не е толкова голямо

Както много пъти вече чухме, Законът за държавния бюджет е на практика най-важният закон, който касае всеки от нас. Сега няма да коментираме дали така предложеният разчет от  Министерство на финансите (МД) е проинфлационен, бюджет на растежа, бюджет на инвестициите, социален бюджет или бюджет, който ще вкара страната ни в дългова спирала.

В момента план-сметката се намира в най-важната си фаза – между първо и второ четене в Народното събрание. Предстои днес парламентарната Комисия по бюджет и финанси да го гласува на второ четене.

Добър или лош, първоначалният вариант отдавна е известен, но това, което е ключово, е какво окончателно ще бъде гласувано в пленарната зала, защото покрай ясните параметри обикновено се прокрадват и съвсем неочаквани предложения, събрали парламентарна подкрепа. Към момента в деловодството са внесени 112 предложения на депутати, като от тях около 90 са на опозицията (предимно ГЕРБ-СДС и „Възраждане“). Останалите са на народни представители от мнозинството. Прави впечатление, че предложенията на ГЕРБ в момента включват неща, които само преди година категорично отхвърляха...

Темата с промените между двете четения е особено важна в момента, защото коалицията, колкото и да демонстрира стабилност, всъщност се крепи на доста крехки основи.

Опитите да се трупат политически дивиденти с прокарването на непопулярни, но печелещи електорат мерки, са до болка познати на избирателите. От БСП например са ветерани в използването на тази стратегия. Правителствата на Бойко Борисов също не успяха да „се опазят“. В края на 2016 г. от ВМРО се опитаха да изтъргуват с управляващите минимална пенсия от 300 лв., като отказът на ГЕРБ накара коалиционните им партньори да гласуват с „въздържал се“ текстовете по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), с което на практика го оставиха без приходи. Това доведе до сериозен разрив в крехката коалиция и превърна приемането на бюджета за 2017 г. в пълен фарс. В крайна сметка тогава консенсус беше постигнат, но каква „цена“ платиха от ГЕРБ, за да си осигурят достатъчно гласове в пленарната зала, не стана ясно.

Проблемът е, че колкото и да са добри някои намерения и искания, те невинаги са обмислени внимателно, а ефектът им не е калкулиран правилно и дългосрочно. Казано иначе - ако политическите страсти и демагогията вземат превес над икономическия разум, стабилността на държавните финанси ще бъде поставена на съвсем друга плоскост. Това е особено валидно за предложения, касаещи пенсии, социални плащания, промяна на данъчни ставки или изцяло отпадане на някои налози, които имат пряко отношение към държавните разходи и приходи и то за дълги периоди.

Вечният дебат за ставките по ДДС

През 2020 г. от ГЕРБ отвориха „кутията на Пандора“, след като в опит да тушират ефектите от пандемията от коронавируса намалиха ставката по ДДС за ресторантьорски и кетъринг услуги, за доставка на приготвена или неприготвена храна, включително на доставката на храна за вкъщи. Впоследствие в обхвата на мярката бяха включени и фитнес услугите, храните за бебета, бебешките пелени и хигиенните материали, както и туристическите услуги.

Нека не забравяме, че приходите от ДДС са основният източник на средства за държавната хазна. Диференцираните ставки пък са трудни за администриране и са отлична предпоставка за данъчни измами, а и по този начин се облагодетелстват едни сектори за сметка на други. Това колело вече се завъртя и не може да бъде спряно.

От „Има такъв народ“ (ИТН) предлагат намаляване на ДДС за плодове и зеленчуци от 20% на 9%. Предложението бе надлежно внесено между двете четения на държавния бюджет. Вицепремиерът и министър на индустрията Корнелия Нинова обяви по-рано тази седмица, че партията ѝ също споделя възгледи за намаляване на ДДС, но в коалицията не е постигнато съгласие за сваляне на този данък.

В проекта си ИТН настоява и за увеличение на заплатите на служителите на Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по горите с 10%. От партията коментират, че двете предложения са "доказателство за последователната политика" и поетите ангажименти пред избирателите.

Данъчното облекчение за таксиметровите шофьори остава

В момента доходът за таксиметров превоз на пътници е необлагаем по Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Той се облага с патентен данък. Патентният данък на таксиметровите шофьори се определя от общинския съвет в срок до 31 октомври на предходната година. Размерът му е между 300 лв. и 1000 лв. Миналата година обаче бе прието шофьорите да заплащат минимума от 300 лв., а останалото да бъде за сметка на общините, които пък получават компенсация от държавата.
Група народни представители от управляващата коалиция са внесли предложение това данъчно облекчение да бъде продължено и тази година. 

Тъй като в бюджета не е предвидена компенсация за родителите на деца, които не са приети в държавни детски градини, от ПП, ИТН, ДБ предлагат държавата да изплаща компенсация в размер на 600 лв. месечно, както е и в момента.

От ДБ са внесли предложение за допълнителни 5 млн. лв. за подкрепа, свързана с микроземеделски производители. Имат и друго предложение за развиването на българистиката зад граница, също на стойност почти 5 млн. лв.

Група народни представители от управляващата коалиция са внесли и предложение за допълнителни 20 млн. лв. за заплатите в БАН.

От БСП пък предлагат партийната субсидия да бъде намалена от 8 лв. на 1 лев за всеки действителен глас.

Увеличение с 10 млн. лв. е предвидено и за университетските преподаватели.

С друг текст на депутати от мнозинството се предлага обхватът на ваучерите за храна, с които могат да се плащат и комунални услуги като ток и вода, да бъде разширен и да важат и за сметките за парно и газ.

Какво ще приеме ресорната комисия предстои да разберем още днес. Но това далеч няма да е окончателният вариант на план-сметката, защото следващата сряда предстои текстовете да бъдат окончателно гласувани и в пленарната зала, а там депутатите могат да правят допълнителни предложения.