Крайната десница, която се превърна в незаобиколим фактор в Европа

Крайнодесните печелят терен в Европа още от първото десетилетие на века. Редица ключови избори потвърдиха през 2017 г. тази тенденция във Франция, Германия, Австрия и Холандия, пише Софи Макрис от France Press. Успехите на популистки, евроскептични и антиимигрантски партии ускоряват пренареждането на политическия пейзаж, но пораждат и търкания в самите тези формации, предава БТА.

Шок след шок

Крайнодесните партии постигнаха редица рекордни резултати, при все че не успяха да запишат нито една победа на национално равнище. "Днес европейската крайна десница е по-популярна от когато и да било след 1945 г.", констатира холандският изследовател Кас Муде, доцент в Университета Джорджия, САЩ. 

Партията на свободата начело с Геерт Вилдерс стана през март втората парламентарна сила в Холандия след либералите - с 20 от общо 150 места, т. е. с пет повече отпреди.

Във Франция ръководителката на Националния фронт Марин льо Пен се класира тази пролет за втория тур на президентските избори, като успя почти да удвои броя на гласовете, подадени за Жан-Мари льо Пен преди 15 години.

Шокиращ бе и резултатът от германските парламентарни избори през септември заради безпрецедентния пробив на партия "Алтернатива за Германия" (АзГ), влязла в Бундестага с 12,6 на сто от гласовете срещу 4,7 на сто преди четири години.

Постиженията на Марин льо Пен и Геерт Вилдерс, които се бяха насочили към крайна победа в съответните страни, може да оставят впечатление за неуспех, но "чашата всъщност е три четвърти пълна за националистическите сили", смята френският политолог Патрик Моро.

Австрийската партия на свободата (АПС), най-стара в европейското националистическо семейство, приключи изборния порцес с резултат, близък до собствения ѝ рекорд - 26 на сто от гласовете на изборите от 15 октомври, и получи три твърде внушителни министерства (на вътрешните, на външните работи и на отбраната) в съвместното си правителство с консерваторите.

В Италия и Швеция, където предстоят избори през 2018 г., крайнодесните сили дебнат в засада.

Каква е атмосферата?

"Всяка страна разказва различна история, но зад успеха на радикалната десница където и да било винаги се прокрадва чувството за несигурност - реална или въображаема - свързана с миграционните потоци, тероризма или икономическите рискове", отбелязва Мейбъл Березин, преподавателка по социология в американския университет "Корнел".

Успехът на ултрадесните в процъфтяващи страни като Германия и Австрия потвърждава "изследванията, показващи от десетилетия, че имиграцията е основен повод за тревогите" на крайнодесния електорат, обяснява Кас Муде.

АзГ и АПС постигнаха успехите си в европейски страни измежду приелите най-много мигранти от 2015 г., което подхрани дебатите за помощите и за капацитета за интегриране на новодошлите. 

Присъствието на имигранти не е единственият фактор за успеха на крайната десница - тя извлича полза също от натрупаните негативни чувства към партиите и към елита в политиката, икономиката и културата.