Крайната десница, която се превърна в незаобиколим фактор в Европа

Преобърнатата шахматна дъска

Да реагират с бойкот? С подражание? Стремеж към сътрудничество? Другите политически сили, по-специално в консервативния лагер, подложени на натиск от крайнодесните, трябва да се нагодят към новата ситуация.

Решението на младия 31-годишен австрийски консерватор Себастиан Курц да конкурира АПС в подхода към теми като имиграцията, мястото на исляма в обществото и сигурността логично доведе до коалиционно споразумение между двете партии.

"Курц стигна много далеч в идеологическото си сближаване с АзГ - стратегия, която може да проработи, стига той да не заличи напълно идентичността на своята партия", предупреждава австрийският политолог Томас Хофер.

В България десноцентристката партия на премиера Бойко Борисов управлява от март съвместно с коалиция от националистически партии.

В Унгария нарастващата ксенофобия в изявленията на Виктор Орбан, дошъл от консервативните среди, парадоксално осигурява днес на екстремистката партия "Йоббик", смекчила своя тон, възможността да се представи за главната алтернатива на премиера.

Във Франция традиционните партии все още изключват възможността за съюзяване с крайната десница, също както е в Германия и Холандия. Френските десни сили обаче току-що си избраха за лидер един 40-годишен депутат, Лоран Вокие, критикуван, че избира теми, характерни за партията на Марин льо Пен.

Кас Муде все пак прогнозира, че традиционните партии, стремящи се да имитират крайната десница, ще постигнат само "краткосрочни успехи", защото подценяват антисистемната нагласа на този електорат.

След успеха - накъде?

Вътрешните раздори, през които преминаха Националният фронт и АзГ след изборните си успехи, показват колко е трудно да се оставят задълго настрана дълбоките понякога вътрешни разногласия, свързани с идеологически избор или лични съперничества. 

През 2017 г., например, се разцепи популистката и еврофобска партия "Финландците" - съсипа я управлението в коалиция с центристите и консерваторите от 2015 г.

"Позицията на по-малък партньор винаги е най-неудобна", изтъква Томас Хофер. АзГ години наред близа раните, нанесени от първата й коалиция с консерваторите между 2000 и 2007 г.

По думите на Хофер "партии като АПС имат ДНК на опозиция, която трудно се трансформира в поведение на управляващи".