Ще помогнат ли фискалните стимули за инфлацията? Изглежда не особено

Еврозоната няма да успее да си проправи път до по-високата инфлация само с харчене на пари. Това поне е заключението от ново проучване, което поставя въпросителна върху тезата за ефективността на фискалните стимули.

Европейската централна банка (ЕЦБ) все още не може да постигне целта си за ценова стабилност въпреки масивните парични стимули. Това принуди както управителя Кристин Лагард, така и нейния предшественик Марио Драги да призоват правителствата в блока да разхлабят коланите, за да стимулират разходите, посочва Bloomberg в свой материал.

Но според Даниел Грос и Анджела Каполонго от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел това няма да помогне особено. Използвайки палитра от модели, те анализират какво увеличение на разходите от 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) ще означава за икономиката.

Резултатите се оказват разочароващи: според данните „няма да има значително отражение“ върху ценовия натиск и лихвите ще бъдат увеличени само с 14 базисни пункта. За да бъде увеличена депозитната ставка на ЕЦБ – която в момента е минус 0,5%, до нула за кратък период от време, фискалните разходи трябва да нараснат до 3-4 процента от БВП, посочват експертите.

„Заключението е ясно. Ще е необходим много голям фискален дефицит, за да има дори и скромно отражение върху инфлацията или лихвените проценти“, посочват Грос и Каполонго в материал за VOX. Според тях само фискалната политика няма да може да приближи инфлацията до целта от малко под 2%.

Уникална комбинация

Междувременно проучване на германската Бундесбанк хвърля повече светлина върху работните практики в страните от еврозоната и тяхното отражение върху потребителските цени.

Според данните спрямо други развити икономики валутният блок разполага с „уникална“ комбинация от висока проциклична трудова производителност, слабо движение в нивата на безработицата и стабилна инфлация.

Казано накратко – ако търсенето нарасне, компаниите ще могат да го задоволят, произвеждайки необходимото за същото време. Тоест, няма да се налага да увеличават работниците или да увеличават работните часове. Ако търсенето намалее, това ще стане и с производството, но работната сила няма задължително да се свие с много. Това е в контраст със ситуацията в страни като Великобритания и САЩ.

Резултатът е, че безработицата в еврозоната е по-стабилна, макар и по-висока в много държави членки.

За жалост на ЕЦБ обаче способността на компаниите да стимулират производителността, за да задоволят допълнителното търсене означава, че и разходите няма да се увеличат много, правейки ги по-малко склонни да увеличават цените.