Съветник на ЕЦБ: Новите правила за лошите заеми може да бъдат отложени и подобрени

Европейската централна банка (ЕЦБ) е готова да отложи и подобри новите си по-стриктни правила за лошите банкови заеми след ожесточени критики от Европейския парламент (ЕП) и Италия, заяви топ съветник на ЕЦБ в четвъртък.

Даниел Нуи защити новопредложените насоки, които принуждават банките да заделят повече пари за необслужвани заеми, но заяви, че те могат да бъдат „подобрени“, взимайки предвид ответните реакции, предава Ройтерс.

Правилата, по които се водят консултации до 8 декември, биват критикувани заради потенциалните удари върху икономиката и навлизане в прерогативите на ЕП, повишавайки риска за безпрецедентен конфликт между институциите.

„Когато виждам, че толкова много хора казват нещо различно, лесно мога да стигна до заключението, че проектът със сигурност може да бъде подобрен и ще бъде подобрен“, каза Нуи пред ЕП в Брюксел.

„Разбира се, сериозно взимаме предвид всички добри правни съвети, които получаваме“, допълни тя.

Според нея ЕЦБ може да отложи влизането в сила на правилата за след 1 януари, за да проучи ответните реакции, които е получила от консултациите.

„Мога да предложа да си дадем малко повече време“, каза тя пред комисия в ЕП.

Насоките, публикувани миналия месец като „допълнение“, дават на банките седем години, за да осигурят резерви за обезпечени кредити и две години за необезпечени дългове.

Италианският председател на ЕП Антонио Таяни каза миналия месец, че ЕЦБ излиза извън мандата си - позиция, която бе подкрепена от правната служба на европейския парламент и ръководителя на икономическата комисия.

Нуи все пак настоя, че новите правила са необходими и легитимни.

„Сега е правилният момент за подобна допълнителна стъпка предвид факта, че в момента имаме много благоприятни икономически условия в Европа“, заяви тя.

„Това допълнение, когато бъде прието, попада в рамките на надзорния мандат и правомощия на ЕЦБ“.

Голямата тревога за Италия е, че правилата ще важат за съществуващите лоши заеми за близо 900 млрд. евро в еврозоната, една четвърт от които са на италианските банки.

Според властите в страната това може да принуди банките да ограничат кредитирането или да се опитат да привлекат капитал от пазара – задача, която италианските банки не успяха да изпълнят през последните месеци, стигайки до държавна намеса.

По време на изслушването пред комисията Нуи каза още, че би приветствала оставянето на надзора на клиринговите къщи – ключов спорен момент преди Brexit – на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA).

Предвид факта, че клирингът на 90% от дериватите в евро се случва в Лондон, европейските регулатори искат да гарантират, че ще запазят контрола си над клиринговите къщи и след като Великобритания напусне ЕС.

Коментарите на Нуи отговарят на жалбите на ESMA, че новата система, предложена от ЕК, при която агенцията поема водеща роля, но е подкрепяна от ЕЦБ и други централни банки, е твърде сложна.

„Приветствам например възможността ESMA да бъде надзорният орган над централните контрагенти за клиринг“, каза Нуи. „Простотата е полезна“.

Подчертавайки, че това е лично мнение, Нуи заяви, че такова решение би било по-ефективно от съвместен надзор на двете институции.