Трябва да поговорим сериозно за Европа

След година Европа ще бъде изправена пред избори – този път за Европейски парламент. На фона на българското председателство, темата за Западните Балкани и евентуалното членство на България във валутния механизъм, за съжаление, на заден план останаха истинските теми от централно значение в текущия дебат за Европа.

Каква Европа искаме? Какъв искаме да бъде Европейският съюз (ЕС) в бъдеще? Искаме ли той да предоставя повече директни и осезаеми ползи на своите граждани? И как да се случи това? По тези въпроси тече сблъсък на идеи и визии, а в България отеква по-скоро шумно мълчание – вгледани в собствената си паничка в един глобален свят, темите от централен интерес остават като нещо незначимо, второстепенно. Това е жалко и ще ни отреди съдбата отново да се питаме след години къде сме и къде искахме да бъдем.

Месеците напред са време за вглеждане върху основните проблеми пред ЕС, месеци на решения. Предстоящият Съвет на върха през юни ще е първа кулминация на този сблъсък, от която, за съжаление, едва ли ще произтече нещо.

От бележитата реч на президента Еманюел Макрон в Сорбоната Париж е двигател за промени на текущата структура на Съюза, която от някои страни се вижда като непропорционално в полза на богатите и продуктивни страни от Северна и Централна Европа. И докато Берлин изглеждаше склонен на отстъпки преди съставянето на новото германско правителство, то напоследък, от политически страх пред евроскептиците в Германия, с твърдост се отхвърля всяко плахо предложение за реформа. Този страх бива постоянно подхранван и от фалшивата теза, че Германия плаща за другите страни в ЕС –игнорирайки факта, че именно богатите страни са спечелили много от съществуването на единния пазар(1). 

Дискусията ще се разгорещи допълнително от напрежението около следващия бюджет на ЕС. Той отново ще е малък – около 1,1 % от БВП на страните-членки, докато в същото време всички се опитват да прехвърлят вината за неизпълнението на растящ брой задачи към Брюксел. По ирония на съдбата текущата икономическа архитектура е подложена на нов стрес неочаквано бързо – с радикалната несигурност около политическата ситуация в Италия.

Възможните изпитания за европейския паричен съюз са стара тема, за която предупреждават редица бележити американски икономисти още преди неговото създаване. Еврозоната не е оптимална валутна зона и това често носи трудности при кризи, когато различните региони не могат да се справят достатъчно добре с икономическите шокове.