Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Върховенството на закона се влошава в България на фона на пандемията

В доклад се констатират проблеми със свободата на медиите и независимостта и ефективността на съдебната система

Върховенството на закона се влошава в България на фона на пандемията

Снимка: Pixabay

България е сред 14 държави в Европейския съюз (ЕС), където се отчита влошаване на върховенството на закона в условията на пандемия. Това се отчита в доклад на Съюза за граждански свободи за Европа, който обобщава данни за 2020 г., подадени от надзорни органи за правата на човека и други неправителствени организации. Докладчик за България е Българският хелзинкски комитет (БХК).

През миналата година в страната ни, както и в Италия, Испания, Словения и Хърватия, се наблюдава влошаване на средата за работа на медиите, ограничаване на свободата на сдружаване, както и в Германия, Унгария, Ирландия, Словения, сблъсъци на протести и арести на мирни протестиращи, което е отчетено като тенденция и във Франция, Хърватия, Полша, Испания, Словения.

В документа се подчертава още, че продължава да отслабва съдебната система в България, както и в Унгария и Полша.

Непрозрачност и неефективност на съдебната система

В доклада се подчертава, че на практика кариерното развитие, потенциални дисциплинарни производства и други важни решения относно администрирането на съдебната система се концентрират в ръцете на „голямата тройка“ – главния прокурор и председателите на върховните съдилища. Това противоречи на препоръките на Съвета на Европа и получава критиките и на гражданското общество, и на Европейската комисия и Венецианската комисия, но по въпроса не се правят или обсъждат законодателни изменения.

В документа се изразява загриженост и за новата позиция на специален прокурор, който да може да разследва главния прокурор. Експертите имат съмнения за неговата безпристрастност и независимост, още повече, че такава фигура не е предвидена в Конституцията на България.

В доклада се припомня и че през 2019 г. Народното събрание гласува за увеличението на таксите за обжалвания пред Върховния административен съд. За физически лица таксата е 70 лева (близо 11% от минималната брутна заплата и близо 19% от линията на бедността за България през 2021 г.), а за юридически лица – фирми и организации с нестопанска цел, е 370 лева (57% от минималната брутна заплата и почти 100% от линията на бедност за България през 2021 г.). Това ефективно разубеждава хората да преследват съдебен контрол на неблагоприятни решения на административни съдилища от първа инстанция.

Наблюдава се и тревожна тенденция в практиката на българските съдилища относно осъждането на ищци и жалбоподатели в производства за защита срещу дискриминация с такси и разходи.

През юни 2020 г. тогавашният министър на правосъдието - Данаил Кирилов, отхвърли вота за избор на членове в гражданския съвет на Съвет за координация и сътрудничество, който беше предложен от българското правителство като заместител на Механизма за сътрудничество и проверка, посочва се още в доклада.

В документа се дават примери и за проблеми с изпълнение на съдебни решения, вкл. резюмират случая, станал известен като „Осемте джуджета“, в който властите не организираха предаването на асансьорните заводи на Илия Златанов въпреки наличието на съдебни решения.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

1
 
0
 
1
преди 10 месеца
И, на рози фон, се търкаля една 'жипка...

Още от Европа
Латвия обвини Германия в "неморални отношения" с Русия