Бира или вино, хляб без глутен, пуканки, фураж, етанол или метли – всичко това може да се произведе от сорго – тропическо растение, дошло от Северна Африка, с много близък състав до царевицата, но по-устойчиво на суша.
То на практика е алтернативна култура заради процесите на глобално затопляне, казва доц. Калин Сланев от Земеделския институт в Шумен. Там изследователите селектират житното растение, наречено заради своята непретенциозност „камилата на растителния свят“.
Соргото е на пето място по произведено зърно в света след пшеницата, ориза, царевицата и ечемика, казват в своето общо изследване „Соргото в България и чужбина“ проф. Цветан Кикиндонов и доц. Калин Сланев.
Културата тръгва от Судан и Египет сега е разпространена на шест континента. В Азия, Африка, Индия и Китай според изследователите соргото се използва за производството на различни алкохолни продукти, включително вино или бира.
В Китай произвеждат от сорго още дестилиран спирт и сиропи. Брашното, смесено с пшеница, царевица или ориз, се превръща в разнообразни хлябове и закуски. От него се правят още лепила, амбалаж или леки строителни панели.
По данни на Global Grain, цитирани от изследователите, през 2015 г. в света са произведени над 64 млн. т зърно от сорго. Най-големите производители са САЩ (11,7 млн. т), Мексико и Нигерия (и в двете по 6,5 млн. т), при добив от общо 744 хил. т в Европейския съюз (ЕС). Едва 0,4% от площите със сорго са на Стария континент или там жънат 1,2 на сто от произведеното зърно.
Заквасен хляб от сорго пекат в Етиопия, Судан и Индия, а неферментирал – в Мексико, Индия и Централна Америка. От него се приготвят различни каши, ястия под пара, бързи закуски и в цяла Западна Африка – бира. Разбира се, то се използва и за фураж за преживни животни и птици.
В България соргото е познато от средата на 19 век. Отначало захарната метла се ползвала за производство на сиропи и маджун, а техническата – за метли и четки, а по-късно зърното се използва за фураж.
През 50-те и 60-те години с хибридите от САЩ и Русия се заемат учените от Института по фуражите в Плевен. През 60-те площите със сорго в България достигат 254 хил. дка., пише в изследването.
През годините са правени опити за изхранване на свине и кокошки, при които се доказват ценните качества на културата. Сега соргото е все по-търсено от производители на пилешко месо, казват двамата изследователи.
Земеделският институт в Шумен селектира хибридите за зърно „Максиред“ и „Максибел“, също и суданковия хибрид „Ендже 1“ (вид сорго, отглеждано за зелена маса).
Площите със сорго в България варират между 2007 и 2014 г.. от близо 8 хил. до почти 62 хил. дка. Най-много сорго е прибрано през 2013 г. - почти 12 хил. т. Средните добиви от декар през годините растат, но не колкото в страните традиционни производителки.
Все още културата не е намерила своето място в сеитобооборота в България въпреки зачестилите засушавания. Според учените нещата има шанс да се променят след решение на ЕК да популяризира културата, включително и у нас, казват изследователите.
„Соргото няма да се превърне скоро в основна култура в България“, смята доц. Божидар Иванов от Института за аграрна икономика. Според него засега соргото може да покрива основно нишови пазари, подобно на насажденията с кориандър, мента или лимец. Първо трябва да се намери пазар, иначе начинанието да се отглежда сорго според него е твърде екзотично, смята той.
По данни на статистиката изкупните цени на соргото през първите три тримесечия на 2017 г. са били между 302 и 333 лв./т. - малко по-високи от цените на пшеницата и царевицата.


Керемедчиев: Видяхме признание, че договорът "Боташ" бил неизгоден за България
Костадинов: Радев е обещал на Турция магистрала "Черно море"
МТ: Регистрираните водни атракциони във Варна са 10
Отстраненият шеф на дирекция „Обществен ред“ във Варна обжалва уволнението си
Рюте обяви от Анкара три нови отбранителни инициативи на НАТО
Съдът разреши на Льо Пен да участва на изборите за президент на Франция
Красотата в рисковото финансиране
Ondas: Надпреварата във въоръжаването започна, част 2
Ondas: Надпреварата във въоръжаването започна, част 1
Красивата страна на AI: Скоростта, партньорствата и доверието
Черната кола харчи повече – ето защо
800 000 км без DPF и АdBlue - този стар дизелов VW Golf все още се движи
Електромобили със 130 км/ч: Топ 10 на моделите с най-голяма автономия
McLaren сбъдна мечтата на своя създател
Какво се поврежда най-често в колата при летните пътувания
Веско Ешкенази: ТАНГО Classic е програма, която разказва историята на тангото
Три са жертвите на АМ "Хемус", сред тях и дете
преди 8 години Когато израза "ще ядеш метлата" придобива реалното си значение... отговор Сигнализирай за неуместен коментар