Правосъдието в плановете за възстановяване и устойчивост на други държави членки

                                                                                                                                   Автор: Екатерина Баксанова, ИПИ 


Докато нестабилната политическа обстановка у нас обуславя незавършеност и доизкусуряване (или сериозно преработване - предстои да видим) на българския План за възстановяване и устойчивост, Европейската комисия (ЕК) вече одобри националните планове на 12 държави. Мудното и зависимо правосъдие може да представлява сериозна спирачка пред сигурността на инвестициите, конкурентноспособността на икономиката и насърчаващата растеж и създаване на благосъстояние бизнес среда като цяло. Затова по-долу представяме най-общо какво място заема правосъдието в одобрените планове и как предложеното, поне до момента, от България в тази област се сравнява с тях.

Държавите, чиито планове за възстановяване вече са одобрени могат условно да бъдат разделени на няколко групи по отношение на предложеното във връзка с правосъдието. 

Отличниците

Няколко държави членки не са включили правосъдието в плановете си: Дания, Германия, Австрия, Люксембург[1] и Франция. Всъщност всички те се отличават с това, че са на челни места по отношение на върхoвенството на правото и особено независимостта и ефективносттта на съдебната власт. В Индекса за върховенство на правото на World Justice Project (WJP) например от общо 128 страни Дания е първа в света, Германия – шеста, Австрия – осма и т.н.

Същата тенденция се наблюдава и в изводите на ЕК в докладите за върховенство на правото: за правосъдната система на всяка от тези страни категорично са отбелязани сходни констатации „постоянно високо ниво на усещане за независимост“, „една от най-малко корумпираните страни в ЕС и света“ (Дания), „[у]сещането за независимостта на съдебната власт е на високо равнище.“ (Германия), „[с]тепента на усещането за независимост на съдебната система е постоянно много висока“(Австрия), „[п]равосъдната система на Люксембург се отличава с високо възприятие за независимост на съдебната власт”. Може да се каже, че Франция е донякъде изключение, тъй като бизнесът има висока степен на усещане, че правосъдието е независимо, докато обществото е със средна степен, но затова пък вече са предприети съответни реформи.

Пълната липса на внимание към тази област от страна на посочените държави е напълно логична – те вече са създали необходимите инфраструктура, процедури и интегритет  на правосъдните си системи, така щото да се радват на високо ниво на обществено доверие и ефективност на работата. А оттам и на инвестиции и бизнес, който може да разчита на предвидимо и безпристрастно правораздаване. Макар плановете им все още да не са одобрени/подадени, е вероятно в тази група скоро да влязат и Нидерландия, Швеция и Финландия (а ако има предвидени инвестиции за правосъдната сфера, те да са най-много за дигитализация).

Развиващите се

Втората условна група включва държави членки, чиито основен дефицит в работата на правосъдната система е нейната ефикасност – основно проявена в продължителността на съдебния процес - и използват плана като възможност за справяне с проблема. Това са Белгия, Испания, Португалия и Италия. Макар в Индекса за върховенство на правото да са с по-задни позиции от „отличниците“, класирането им в глобалния ранкинг е добро: Белгия е 14-та, Испания – 19-та, Португалия – 23-та и Италия – 27-ма.

Докладите на ЕК също разкриват, че става дума за правосъдни системи, които полагат усилия за своето развитие, макар да се сблъскват с предизвикателства: „дългогодишен недостатък е липсата на надеждни и последователни данни за ефикасността на системата“, въпреки че „се провеждат реформи във връзка с цифровизацията и управлението на ресурси...“; (Белгия); „Испанската правосъдна система е изправена пред предизвикателства, свързани с нейната ефикасност, като съдебните производства стават все по-продължителни“; „Правосъдната система на Португалия продължава да бъде изправена пред предизвикателства по отношение на своята ефикасност, по-специално в административните и данъчните съдилища“; В Италия „[щ]о се отнася до ефикасността, правосъдната система продължава да е изправена пред сериозни предизвикателства.“

И четирите държави се осланят основно на дигитализацията като основно средство за преодоляване на проблемите със свръхнатовареността и дългата продължителност на съдебния процес. Докато Белгия, според плана си, ще разчита само на това, Португалия в допълнение планира алтернативно разрешаване на спорове в административните и данъчни съдилища, специализирани съдебни състави и усъвършестване на правната рамка на несъстоятелността, а Испания и промени в някои закони и кодекси и преструктуриране на съдебната карта. Италия също предвижда алтернативно разрешаване на спорове в гражданското съдопроизводство, специализация във връзка с несъстоятелността и организационни мерки. Така тази група държави (в която вероятно ще влязат и други) ще използва европейското финансиране за подпомагане на усилията за справяне с конкретно предизвикателство. 

Догонващите с реформи

Следващата група наподобява втората по необходимостта от промени, но, съдейки от одобрените планове, се отличава с това, че планира по-сериозни реформи, включващи различни компоненти и дейности, а и инвестиционни проекти. В нея засега влизат Словакия, Латвия и Гърция. Първите не са обект на изследване от споменатия по-горе Индекс, а Гърция е чак на 40-то място. Според докладите на ЕК за върховенство на правото степента на усещане за независимост на съдебната власт е средна за Гърция, докато това в Словакия е „с много ниско равнище“ като от 2019 г. „се изостря от сериозни опасения за цялостния интегритет (почтеност) на съдебната власт и прокуратурата“, а и поради наличието на редица случаи на корупция по високите етажи на властта. В Гърция се наблюдават „противоречиви резултати“ от провежданите реформи като „правосъдната система продължава да бъде изправена пред предизвикателства по отношение на нейното качество и ефикасност“.

Към същата група може се „пришие“ и Латвия, макар страната да е последователна и активна в реформаторските си действия, а правосъдието ѝ да е сред най-напредналите в ЕС от гледна точка на използването на информационни и комуникационни технологии. Там степента на усещане за независимост на съдебната власт също е средна, има недостиг на човешки ресурси в съдебния им съвет и все още търсят подходящите методи за повишаване на ефективността при разглеждане на дела за финансови престъпления. Въпреки че Латвия е крачки пред останалите държави членки в групата, изглежда, че небходимостта от продължаването и най-вече затвърждаването на реформистките усилия обуславя сходни на другите две държави реформи и инвестиции.

Така например тя предвижда инвестиции за изграждане на академия за обучение на магистрати, иновационен хъб за по-ефективно идентифициране на пране на пари, публичен регистър за обществени поръчки, закупуване на техническо обурудване към митниците. Реформите  включват законодателни изменения, целящи модернизация на разследването и съдебния процес относно икономическите престъпления и особено прането на пари; обучения на магистрати, изграждане на капацитета на НПО, обучение на над 16,000 длъжностни лица по въпросите на етиката, почтеността, антикорупцията и още повече в лидерство, управление и др.

Одобреният план на Словакия е добър пример за открито и ясно дефиниране на проблемите, с които страната се сблъсква в правосъдието, а именно неговата независимост, почтеност и ефикасност, както и борбата с корупцията. За да се справи с това, държавата планира следните реформи: 1. реорганизация на съдебната карта, която да включва специализация на съдиите и 2. борба с корупцията и засилване независимостта на съдебната власт – законодателни промени, реформа на съдебния съвет, нови правомощия на върховния им административен съд по отношение на дисциплинарната отговорност на магистрати, нотариуси и др., реформа на конституционния съд. Във връзка с това се планират и инвестиции: сгради, отговарящи на потребностите споредреформираната съдебна карта (ремонт на стари, изграждане/наемане на нови) и дигитализация и подсилване на аналитичния капацитет на маистрати и администрация. Гърция предвижда на практика същото: инвестиции в нови сгради и реновиване на стари, електронно правосъдие, както и обучения на магистрати и съдебна администрация, вкл. дигитални умения, по-бързо правосъдие, преструктуриране на съдебната карта.

Макар да се сблъскват със сериозни проблеми, тези страни открито търсят решение за тях чрез реформи по релевантни за страните въпроси и инвестиции в инфраструктура, човешки капитал и дигитализация.

Къде е България

Ако България подаде своя план така, както изглежда към момента (последен вариант април 2021 г.), ще оформи изцяло нова група – на заблудените (или заблуждаващите). Плъзгаме се по линията на дигитализацията и се опитваме да се маскираме като развиващи се страни членки, а дори не сме успели ясно да дефинираме проблемите, нищо че някои от тях са дълбоко вкоренени от години и се дискутират широко – липсват въпроси като реорганизацията на съдебната карта, независимостта на съда и отчетността на прокуратурата и др. Оттам и предложените мерки няма как да са адекватни. Ако планът не се преработи така, че да отговаря на действителността, ще е просто драпане за инвестиции без реформи в областта на правосъдието.

[1] Изключение прави едно изречение, че успешната дигитализация в съдебната власт продължава, тъй като има място за развитие.