При 87% ръст на заплатите за 10 години българинът остава най-беден в ЕС

В България реалният ръст на средната работна заплата за десет години (от 2009 до 2018 г.) е 87%, но българинът остава най-беден в ЕС. Този показва проучване на Европейския синдикален институт, представено от лидера на КНСБ Пламен Димитров, предаде БТА.

Димитров припомни искането на КНСБ за ежегоден ръст на доходите между 12% и 15%, което означава минимална заплата от 650 лева от 1 януари догодина. Синдикатът иска и стартова минимална заплата за висшистите, която да едно и половина спрямо минималната за страната, или 1000 лева от 1 януари. 

Попитан кога минималната работна заплата в България ще стане 650 лева социалният министър Бисер Петков каза, че съгласно програмата на правителството това ще стане от 2021 г. По повод искането на КНСБ заплатите ежегодно да се увеличават с 15% министърът каза, че те вече се увеличават с двуцифрено число, това е политиката, която правителството води чрез програмата си за увеличаване на минималната работна заплата, а високият й ръст е в основата на бързото нарастване на средната заплата.

Според Европейския синдикален институт България е лидер в нарастването на средната заплата, каза министър Бисер Петков и допълни, че реалният ръст от 87 на сто за периода след кризата е значително повече от ръста на втория в класирането на десетте европейски държави с растеж над 20% - Румъния, която с 34% ръст. Следват Полша – 30%, Латвия - 21 на сто, Литва, Словения и Естония - с по 20 на сто и Чехия - 17 на сто, оповести Пламен Димитров.

Десет държави имат спад на реалната средна работна заплата - Гърция - с 23%, Хърватия - 11 на сто спад, Кипър 7 на сто и др. Португалия, Испания и Италия отчитат спад с по един-два процента. Белгия и Финландия отбелязват нулев растеж.

По думите Бисер Петков, тъй като има различна база, тези високи самостоятелно ръстове у нас не са довели до сериозно повишаване на заплатите спрямо средноевропейските. Така България продължава да бъде с най-ниски нива на заплащане.

Той допълни, че ръстът на заплатите  изпреварва този на производителността на труда.

Според Пламен Димитров, ако  за четири години ще стигнем заплата в страната, която приближава 1000 евро, тогава много от българите в чужбина ще дойдат обратно в родината си.

БВП на България на глава от населението е 51 на сто от средното ниво на ЕС, средната работна заплата е 40% по паритетна покупателна способност от средноевропейската, производителността на един зает е около 45 на сто от средноевропейската.

Пламен Димитров припомни, че минималната заплата на България е най-ниската в ЕС, две трети от българските работници получават по-малко от средната заплата в страната, която е 1135 лева. Неравенствата се задълбочават. Получаващите минимални доходи устойчиво са 400-500 хиляди души, около 600-800 хиляди са работещите бедни.

Въвеждане на заплата за издръжка е европейска инициатива, която се подкрепя от КНСБ, каза Пламен Димитров. Синдикатът настоява и за национална стратегия и програма за цифрови умения, както и да поискаме целево от дигиталния фонд на европейско ниво около 1 милиард евро за това.

Проучването бе представено на кръгла маса "Европейският стълб за социални права - стълбът на бъдещето на Европа". Форумът е организиран от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт".