Управляващи и опозиция с нови идеи за затягане на реекспорта на лекарства

Българският фармацевтичен съюз (БФС) също да бъде част от Експертния съвет към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), който ще решава кои медикаменти да бъдат включени в ограничителните списъци за паралелен износ на лекарства. Това предлагат от БСП като допълнение към проекта за промени в Закона за лекарствените продукти на здравното министерство.

Проектът предстои да бъде разгледан на второ четене в парламентарната комисия по здравеопазване.

Предложението на Министерството на здравеопазването е Експертен съвет към ИАЛ да определя кои лекарства няма да могат да бъдат обект на реекспорт и ще трябва да се проверява дали има недостиг. В експертния съвет трябва да влизат представители на Националната здравноосигурителна каса, ИАЛ, Националния съвет по цени и реимбурсиране.

Според БСП представители на Българския фармацевтичен съюз трябва да присъстват в комисията, тъй като те са доказали експертния си потенциал, ежедневно се сблъскват с проблеми с липсващи лекарства на пазара, а и с оглед на публичност и прозрачност в процесите. 

Към момента обаче създаването на подобен орган в ИАЛ е под въпрос, тъй като от ГЕРБ искат той да отпадне. С промени в Закона за лекарствата от партията предлагат Експертният съвет напълно да отпадне, като остане предложението за създаването на електронна система от ИАЛ, като в нея трябва да подават информация всички участници в търговската верига – производители, фармацевти, дистрибутори, за да се следи движението на лекарствата в страната.

На база данните ще се анализират количествата лекарства в страната и ако се окаже, че за някое лекарство наличностите за половин година са по-малко от 65% от нужните за потребностите на пазара през предходните шест месеца, то влиза в забранителнтия списък за износ. Първият списък обаче се изготвя, след като всички акумулират данни за три месеца.

В новия проект на ГЕРБ се залагат и по-високи санкции за нарушителите - производителите и дистрибуторите, които не подават навреме информация, да бъдат глобявани от 50 000 до 100 000 лв. за първо нарушение и от 100 000 до 150 000 лв. за второ. Аналогични са размерите на глобите при предоставяне на неверни данни или при износ на медикаменти от забранителния списък.

В друг проект от левицата предлагат да се създаде Информационен контактен център в Изпълнителната агенция по лекарствата, в който ежедневно търговците на едро и дребно да подават информация за продажбите си.

От БСП предлагат също търговците на едро да гарантират в рамките на месец наличности от поне 1% от продажбите на даден медикамент за предходната година. Предлага се и да се въведат такси за подаване на заявления за Оценка на здравните технологии.

Нови предложения в законодателството за ограничаване на паралелния износ на лекарства имат и от партия „Воля“. От партията на Веселин Марешки, който е собственик на един от най-големите дистрибутори в страната, предлагат право на доставки на лекарствата от ограничителния списък да имат търговците на едро, чийто общ пазарен дял е 80% от продажбите на дребно в страната. Това според тях ще гарантира, че медикаментите, които по принцип са обект на паралелен износ, ще стигат до българските аптеки.

Друго предложение на „Воля“ е всеки търговец да има декларация за произхода на лекарствата, която да депозира в ИАЛ, за да се следи движението на медикаментите.

От партията на Марешки настояват в списъка с наблюдавани лекарства да се включват медикаменти след получаване на повече сигнали, не само от аптеки, но и от пациенти и неправителствени организации. Предлага се и забраната за износ на един медикамент да важи за всички търговци в страната, а не само за този, който е подал заявлението.

Парламентът вече прие единодушно на първо четене промени в Закона за лекарствата в хуманната медицина, които затягат правилата за паралелен износ на медикаменти. С измененията, предложени от правителството, се въвеждат мерки за наблюдение на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, и за ограничаване на износа им при наличие на липса или недостиг на територията на страната.