Продават дворец на Босфора за 95 млн. долара

Към края на XIX век Османската империя върви към забвение. Тя представлява фрагментиран сбор от страни, етнически общности и езици, има финансови проблеми и рухва отвътре.

Султан Абдул Хамид II е принуден да абдикира през 1909 г. Малко преди това един от неговите министри започва строителството на огромно имение от близо 2 500 кв. м на брега на Босфора, пише Bloomberg. Проектирана от френския архитект Александър Валори, пететажната сграда разполага с пищни градини, хамам на приземния етаж, големи прозорци, гледащи към пролива, и бляскави орнаменти.

След абдикацията на султана повечето му министри също напускат империята. Имението е прехвърлено на кралското семейство и става собственост на най-малката дъщеря на султана Сахиба Султан и на съпруга й, който е и неин братовчед, Омер Фарук.

След премахването на султаната през 1922 г. принцесата и семейството й бягат в Южна Франция. Къщата, която остава празна няколко години, е купена от семейство Бастимар, чието богатство идва от тютюна.

В идните 85 години четири последователни поколения от семейството живее в къщата. Сега, заради нарастващите разходи по поддръжката на дома, изискващ трима слуги за всеки етаж (без да се включват градинарите и шофьорите), той е обявен за продажба на цена от 95 млн. долара.

„Когато семейство Бастимар купува къщата, то я използва като склад за съхранение на тютюн. Семейството живее в дворец наблизо“, казва брокерът Пинар Айджан.

„Това е едно от най-големите имения в Истанбул и най-голямата жилищна сграда на Босфора на този етап“, казва Айджан. В момента къщата е обитавана от най-възрастната жена в семейството, която е била на четири години, когато роднините й се местят там. Заедно с нея живеят снаха й и внучка й. Жените живеят на отделни етажи с отделен обслужващ персонал. Къщата разполага общо с 23 спални, четири ежедневни стаи и осем бани.

Почти целият интериор е запазен непокътнат, както и голяма част от мебелите, казва Айджан. „Има столове, които са били собственост на Луи XIV, както и мебели, включително полилеи от Мурано, които датират от времето на Османската империя. Всичко е запазено. Прозорците, мраморът, дори таваните. Всичко е оригинално“, допълва брокерът.

Въпреки че имението е доста рядко, съществуват някои пречки пред продажбата му на обявената цена. На първо място то е засенчено от масивния висящ мост „Фатих Султан Мехмет“, който се намира почти директно над него. На второ място цената от 95 млн. долара е непосилна за голяма част от местните купувачи, а настоящата политическа ситуация в Турция вероятно възпира международните купувачи. За подобна сума има множество опции във всеки един голям финансов център в света. Хората, заинтересовани да опазят парите си чрез инвестиция в жилищен имот, предпочитат по-стабилно правителство.

„Местен купувач може да го придобие за бизнес цели, например, за да го превърне в уникален хотел. Или може да се превърне в консулство, или в много специална резиденция“, казва Айджан.

Имението е на пазара от около пет години, но според брокера продавачите не бързат. „Те не искат да го продадат на безценица, това е дворец, а не обикновен дом“, отбелязва Айджан.