Енергийният мазохизъм на Запада

С бързото наближаване на зимата Европа се оказва в енергийна криза - и разчита на милостта на руския силов лидер Владимир Путин. Това е самопредзивикано бедствие, което се подготвя от години, пише Wall Street Journal в редакционен коментар.

Миналата седмица Путин каза, че страната му доставя възможно най-много газ, но шефът на Международната агенция за енергетика (МАЕ) Фатих Бирол пресметна този месец, че Русия може да увеличи износа за Европа с 15%. Няколко руски официални лица дадоха да се разбере, че политически отстъпки спрямо Москва ще облекчат кризата.

„Заменете противника с партньор и нещата ще се решат по-лесно“, каза този месец Владимир Чижов, руският посланик в Европейския съюз. "Когато ЕС намери достатъчно политическа воля да направи това, те знаят къде да ни намерят."

Други представители на Кремъл, включително Путин, намекнаха, че предоставянето на регулаторно одобрение за новия газопровод "Северен поток 2" (от Русия до Европа) ще помогне за облекчаване на кризата. Москва иска газопроводът да задълбочи енергийната зависимост на Европа от Русия, както и да лиши Украйна от доходоносните такси за транзит на газ, които събира от настоящите газопроводи.

Константин Косачев, влиятелен руски законодател, наскоро заяви пред Bloomberg, че „не можем да се притичаме на помощ, само за да компенсираме грешки, които не сме извършили“. Той заслужава похвала за бруталната откровеност.

Европейските лидери си вкараха енергиен автогол в името на зелен дневен ред, който няма да има ефект върху климата, но повишава цените на енергията, вреди на потребителите и индустрията, а сега дава и лост на агресивния Кремъл.

Великобритания и ЕС се ангажираха с нетни нулеви емисии на парникови газове до 2050 г., затваряйки въглищни централи и изливайки милиарди в слънчеви и вятърни проекти. Германия и няколко други европейски страни до голяма степен забраниха фракинга. Това превърна европейските лидери в нещо като морските изследователи от 16-ти век, молещи се за благоприятни ветрове и време, тъй като цените на енергията се покачват и спадат в зависимост от облачността и вятърните условия.

Германия също си навреди, когато канцлерът Ангела Меркел реши да елиминира ядрената енергия в прекалена реакция на аварията във Фукушима от 2011 г. Германия ще изведе от експлоатация последната си ядрена мощност догодина. Европейската комисия сега обсъжда дали да класифицира ядрената енергия като устойчив енергиен източник, което би могло да намали разходите за финансиране на ядрени проекти. Но Германия е против.

Склоността на Европа да се самонаранява в името на непостижими цели в областта на климата е един от най-ярките актове на демократичен самосаботаж в историята. Но европейските лидери са напът да увеличат своя енергиен мазохизъм на глобалната климатична среща в началото на ноември в Глазгоу. И американският президент Байдън желае да се присъедини към тях в изоставянето на енергийната сигурност. Путин сигурно е изумен от стратегическия си късмет.

Дали амбициозните екоцели са безпрецедентен шанс или рискован залог - това е една от темите, които ще бъдат обсъдени в рамките на Investor 20 - събитие, с което Investor.bg отбелязва 20-тата си годишнина. Повече за темите и събитието може да прочетете тук.