Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

САЩ

Фед и ЕЦБ трябва да обмислят нови стратегии за инфлацията

Една такава идея циркулира от десетилетия: таргетиране на номиналния брутен вътрешен продукт

Фед и ЕЦБ трябва да обмислят нови стратегии за инфлацията

Снимка: Getty

Прегледът на политиките, който в момента тече във Федералния резерв и Европейската централна банка (ЕЦБ), е монетарният еквивалент на плуване срещу течението: много енергия ще бъде изразходвана, но всъщност няма да се стигне до никъде. Доколкото тези прегледи продължават да се фокусират върху определянето на целите за инфлацията като стратегия, те ще бъдат до голяма степен безсмислени, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School. 

Още по темата
Фед и ЕЦБ бяха категорични, че въпросът не е в промяната на техните мандати, а в това как да ги изпълняват. Преобладаващата стратегия е да се постави изрична цел за инфлацията. Идеята е, че това изгражда доверие у пазарите и потребителите, които ще знаят каква ще бъде инфлацията в средносрочен до дългосрочен план. Това работеше, когато инфлацията беше висока и променлива.

Сега обаче имаме обратния проблем. От 2009 г. насам любимата мярка за инфлацията на Фед - индексът на личните потребителски разходи, се покачва със средно 1,5 на сто годишно, доста под 2-процентната цел. ЕЦБ се справя още по-лошо с любимата си мярка - хармонизирания индекс на потребителските цени, който расте средно само с 1,3% през последното десетилетие. (Целта на ЕЦБ е „близо до, но под 2%“).

Упорито ниската инфлация сваля основните лихви, което ограничава мунициите на централните банки за борба с бъдещите рецесии. Постоянният неуспех в постигнето на целта за инфлацията подкопава доверието в централните банки.

Инфлационното таргетиране може също да доведе до контрапродуктивна парична политика в условията на шокове от страна на предлагането, като например скокове в цените на петрола или ръст на производителността. Независимо от това и Фед, и ЕЦБ изглежда са решени да се придържат към някаква форма на инфлационно таргетиране. Фед заяви, че няма да промени целта си от 2%. Другите варианти, които обмисля, изглежда са ценово таргетиране и такова на средната инфлация.

ЕЦБ, която току-що започна прегледа на политиките си, не пое ангажимент относно целта си. Според резултатите от проучване на Bloomberg сред икономисти, близо 90 на сто очакват евентуалната нова стратегия да позволи на централната банка да надхвърля или пък да не изпълнява целта за инфлацията.

Още по темата
Задължаването на централната банка да позволява надхвърляне на инфлационната цел след период на неизпълнение уронва доверието в нея, като се има предвид, че през последното десетилетие целите за инфлацията не бяха постигани. Ако Фед и ЕЦБ сериозно се стремят да изпълнят мандатите си по-ефективно, трябва да обмислят други стратегии.

Една такава циркулира от десетилетия: таргетиране на номиналния брутен вътрешен продукт (НБВП) или сбора от инфлацията и реалния ръст на БВП. При таргетирането на НБВП централната банка автоматично понижава лихвите при спадане на продукцията, за да стимулира инфлацията. Това облекчава реалната дългова тежест и понижава реалните лихвени проценти, спомагайки за генериране на растеж. С увеличаването на продукцията ставките се коригират в посока нагоре, за да намалят инфлацията и да поддържат целта.

Потенциална пречка е, че НБВП се отчита тримесечно, с изоставане. Показателят може и да се докладва по-често и по-точно, ако Федералният резерв го третира като приоритет. Фед би могъл също така да таргетира прогнозата за НБВП, която се оповестява в месечното проучване на основните икономически индикатори от бизнес икономистите.

Друга стратегия е контролът над кривата на доходността, използвана от Японската централна банка. Ако растежът и инфлацията са слаби, централната банка може да снижи лихвите, намалявайки разходите за заеми, повишавайки цените на акциите и отслабвайки валутата. Потреблението и инвестициите се увеличават, стимулирайки растежа и инфлацията. Ако инвеститорите вярват, че централната банка е решена да поддържа лихвите ниски, тя може да постигне това без да изкупува много активи. Ако обаче инвеститорите са скептични, централната банка е принудена да разшири баланса си или да загуби доверието в себе си.

Няма магическа пръчка. И това не трябва да е само PR упражнение. Фед и ЕЦБ трябва да обмислят смело алтернативни подходи.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

1
 
5
 
1
преди 1 месец
“ Една такава идея циркулира от десетилетия: таргетиране на номиналния брутен вътрешен продукт”

Хаха... Таргетиране, циркулиране, онаниране, мастурбиране... обаче козата си сака пр_ъч...!!!
Вербалните алабалистики, а горната статия е 100% това, не може да промени един незаобиколим в реалността факт, а именно - Светата Троица на пазарната икономика: Производство + Потребление + Растеж! Само един от трите да закуца, и трите спират.
Остава чисто философският въпрос: Докога е възможен този модел и какво идва след него?

Още от САЩ
Wall Street бележи ръстове на фона на отпадането на Бърни Сандърс