Със "Северен поток 2" Русия завършва 30-годишна визия за независимост

Газопроводът „Северен поток 2“, свързващ Русия с Германия под Балтийско море, е описван в САЩ и части от Европа като руски заговор за примамване на европейските купувачи на газ.

Не е.

Това е последната връзка в 30-годишен проект за отклоняване на руския износ на петрол и газ от транзитните маршрути през бившите съветски съседи. От руска гледна точка това е напълно логична цел, пише Джулиан Лий за Bloomberg.

Ако не мислите така, просто попитайте канадците за Keystone XL.

Откакто Съветският съюз се разпадна през 1991 г., Русия е изправена пред проблема да бъде зависима от тръбопроводи, минаващи през страни, които внезапно станаха независими и не непременно приятелски настроени, за да транспортира почти целия си нефт и газ до международните пазари.

Отношенията на Москва с всички тези страни се променят - и не към по-добро от гледна точка на Русия.

Така Москва започна серия от проекти, за да намали зависимостта си от транзита през бившите съветски държави за износ на въглеводороди. По крайбрежието на Балтийско море бяха построени нови терминали за износ на петрол. След като първият от тях - в Приморск - беше завършен, износните потоци през пристанищата в Латвия, Литва и Полша намаляха до нула. Всички нарастващи доставки на петрол в Русия в крайна сметка започнаха да минават през руските пристанища. Северен

Същото се случи и на юг, като потоците на суров петрол през украинските терминали в Одеса и Пивден бяха спрени до края на 2010 г.

Русия предприе подобен процес с газа. Бяха построени големи нови експортни тръбопроводи, за да свържат Русия директно с големи клиенти - първо Турция, а след това и Германия. Тръбопроводът „Син поток“ под Черно море намали зависимостта на Русия от транзита през Украйна за доставка на газ до Турция, докато „Северен поток“ намали ролята на Беларус и Полша в доставките на руски газ за Германия и други купувачи в Западна Европа.

Тези маршрути бяха последвани по-късно от „Турски поток“ и сега „Северен поток 2“. Сверен

Политиката на Русия не трябва да ни изненадва, нито е уникална

Историята на транзитните тръбопроводи не е щастлива. Списъкът на тези, които са излезли от употреба, включва тръбопровода IPSA, който свързва петролните находища в Южен Ирак с тръбопровода Изток-Запад на Саудитска Арабия и другия тръбопровод Tapline на кралството, който пренася суровия петрол до терминал за износ на брега на Ливан.

Други са били предложени, планирани и дори частично построени, само за да се озоват на купчината за скрап. Изграждането на тръбопровода TAPI, предназначен да пренася газ от Туркменистан през Афганистан и Пакистан до Индия, се обсъжда от най-малко 25 години, но изглежда дори по-малко вероятно да бъде построен сега, отколкото през 1996 г.

Съдбата на тръбопровода Keystone XL, предназначен да доставя канадски суров петрол до рафинерии и експортни терминали в САЩ, трябва да послужи като предупреждение за всички, които смятат да разчитат на транзит през съседна страна, за да доставят своите въглеводороди на пазара.

Дори транзитните тръбопроводи, които са оцелели и процъфтяват, често не са служили на първоначалните си собственици, както е било планирано.

Продължението на материала четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.