Кошмарната PR битка в Uber

Това, което се разиграва в Uber тези дни, е нещо, наподобяващо, но по-лошо от гражданска война. Ето защо трябва да разгледаме не само изтеклите документи и критиките, които двата лагера си отправят в битка за власт в компанията за споделено пътуване.

Страните, подкрепящи Benchmark ,и тези от лагера на бившия главен изпълнителен директор Травис Каланик, се нападат взаимно и използват медиите за всичко това, пише Re/code в свой анализ.

Ставаме свидетели на размяна на бързо и агресивно отправяне на обвинения между фирмата за рисков капитал и нейните опоненти, които подкрепят Каланик. Целта на страните е да покажат публично колко ужасни са другите.

В допълнение към всичко това, други играчи, включително служители на Uber и членове на борда на директорите, се опитват да натежат в нечия полза.

В главните роли са съоснователят на Uber и директор Гарет Камп, най-добрият приятел на Каланик и инвеститор Шервин Пишевар, мениджърите на Benchmark (които действат като един), и членовете на борда на Uber (които също действат като едно цяло, но всъщност не са никак единни).

От всички най-труден е Каланик, което не е никаква изненада, тъй като това беше най-доброто, което свърши като шеф на Uber. Все пак това е човекът, който обрисува собствениците на таксита като транспортния еквивалент на Дарт Вейдър.

Каланик нае собствени експерти по връзки с обществеността, които да направят неговата гневна страна малко по-привлекателна. Но задача номер едно за тях е как да накажат Benchmark, след като инвеститорът заведе дело срещу Каланик, посочвайки, че той се опитва да поеме отново контрола над Uber, след като беше отстранен от поста главен изпълнителен директор.

Каланик отговори на новините за делото, посочвайки, че Benchmark е „инициирала това действие като част от своята публична и лична атака срещу Травис Каланик, основателя на Uber”.

Освен това обвинява фирмата в безсилие, коментирайки, че Benchmark “е изпълнила плана си в най-срамното време: веднага след като Каланик преживява ужасна лична трагедия“. (За онези, които не знаят, става дума за смъртта на майка му и сериозно раняване на баща му в инцидент с лодка). Каланик твърди, че „директорите на Benchmark са му дали чернова с оставката му и са му казали, че има часове да я подпише, или Benchmark ще започне публична кампания срещу него.

И така: търкулнало се гърнето и си намерило похлупака.

В действителност, освен делото и писмото, изпратено до служителите, пиар усилията на Benchmark са почти никакви и до голяма степен са неефективни, пише Re/code.

Това става ясно от статия на New York Times, която обрисува фирмата като губеща и отстъпваща и се подиграва на нейния партньор Бил Гърли за опитите му да сложи спирачки на големите амбиции на Каланик за Uber. Въпреки че преди време позволи на Каланик да управлява Uber като странна версия на екипа на Тони Сопрано, той също така е достатъчно умен, когато става дума за поемане на стратегически риск. Подобно на много хора, които не могат да понасят лошото поведение в Uber повече, той и Benchmark най-сетне видяха светлина в тунела (и предстоящата опасност от съдебни процеси), и се опитаха да се справят със ситуацията. Защо иначе биха действали по начин, който направи компанията уязвима?

Не се очаква цялата тази война да спре в следващите няколко седмици, докато страните се борят с тежката задача по избора кой да бъде следващият главен изпълнителен директор на Uber. От Re/code предполагат, че това ще бъде главният изпълнителен директор на General Electric Джеф Имелт. Междувременно стои и въпросът дали Benchmark ще бъде принудена да продаде част от големия си дял в Uber.

Така че се опитайте да не обръщате прекалено голямо внимание на атаките на двете страни, защото по-голямата част от тях са безсмислени, допълват в заключение от Re/code.