Как инцидентът във Фукушима промени енергийната политика на Германия

Канцлерът Ангела Меркел не може да посочи идеята за отказ от ядрената енергетика като своя. Предложението беше направено още през 2000 година от Герхард Шрьодер, посочва англоезичното издание The Local, като се позовава на анализ в AFP.

Нещо повече – през 2010 година Ангела Меркел беше решила да се откаже от тези планове. На 11 март 2011 година обаче ядрената катастрофа във Фукушима промени всички предварителни нагласи и канцлерът нареди незабавното спиране на най-старите ядрени реактори в страната. Изготвен беше и план за постепенен отказ от ядрената енергетика до 2022 година.

Целта на Берлин е до 2050 година 80% от енергийните нужди да бъдат покривани от възобновяеми източници. Това решение предизвика интереса не само на съседните държави, но засега Германия остава сама в решението си да се откаже изцяло от ядрената енергетика, посочва още изданието.

Самата Меркел признава, че усилията за промяната на енергийната стратегия са херкулесовски. Има множество аспекти, които трябва да бъдат взети под внимание – от субсидиите за новите технологии за чиста енергия, до изграждането на нови енергийни мрежи от вятърните паркове в северните части на страната до по-гъсто населените региони на юг и запад.

Трябва да бъде взета под внимание и цената – високите разходи за електричество намаляват конкурентоспособността на германската икономика.

През 2015 година от възобновяеми източници идва около 1/3 от потребяваната електроенергия в страната. „Възобновяемите източници започват да стават базови за енергийната система“, посочва изпълнителният директор на EON Йоханес Тейсен. Необходими са и още усилия – свързани основно с подобряване на работата на мрежата и енергийната ефективност.

Първите оценки обаче показват, че новата енергийна политика има нереалистични очаквания, посочва консултантската компания McKinsey.

На първо място – цената

Анализите на компанията показват, че домакинствата в Германия плащат около 41% по-високи сметки за електроенергия спрямо останалите страни в Европа.

Нещо повече – новата енергийна политика не оказва никакво влияние върху усилията за опазване на околната среда. „Това е горчивата истина – въпреки възобновяемите източници емисиите въглероден диоксид продължават да растат“, коментира Регине Гюнтер от WWF.

Според анализаторите причината е, че Германия е съсредоточила усилията си към енергетиката и е пренебрегнала други сектори, които замърсяват – отоплението и транспорта.  Също така в страната все още се използва голямо количество въглища за производството на енергия – за около 42% от общото производство на енергия се разчита именно на въглищата.

„Задаваме въпроса можем ли да се справим и без въглища“, посочва още Гюнтер.

Засега обаче властите в страната са съсредоточени повече в работните места в индустрията, както и в съдбата на реализиращия загуби енергиен гигант RWE.

Всъщност загубите на традиционните енергийни компании могат да се окажат проблемът, който да провали стратегията за отказа от ядрена енергия. Компаниите трябва да закрият реакторите, а не е съвсем ясно дали ще имат необходимите за това средства.