Как Саудитска Арабия и Иран размениха ролите си в света на петрола

Най-големият износител на петрол – Саудитска Арабия, внезапно размени традиционната си роля в ОПЕК (Организацията на страните износителки на петрол) с Иран. Правителството в Рияд сега предлага сделка – включително с първо намаляване на добива си на петрол от осем години, за да насърчи цените, докато Техеран се бави с реакцията. В центъра на този обрат са техните пределни прагове на икономическа болка, коментира Bloomberg.

„Двете страни идват от различни позиции“, казва Джейсън Тъви, икономист за Близкия изток в консултантската компания Capital Economics. “Иран доскоро бе под санкции, така че сега получава икономически тласък заради завръщането на инвестициите и повишаването на производството на петрол. Междувременно Саудитска Арабия е изправена пред фискални икономии“.

Контрастът между двете страни е ярък. Перспективите пред Иран, който никога не е бил зависим от петролни приходи както съседа си, сега намират подкрепа в повторното сближаване със Запада. В Саудитска Арабия колебливите движения към икономическа реформа не спряха вече двегодишните ниски цени на петрола да предизвикат икономически хаос. Страната изгаря бързо валутните си резерви, държавните подизпълнители не получават заплащанията си, а държавната администрация няма да получи бонуси тази година.

Саудитска Арабия ще отчете фискален дефицит в размер на 13,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година спрямо по-малко от 2,5% от БВП за Иран, сочат оценки на Международния валутен фонд (МВФ). Фондът казва, че саудитците се нуждаят от петрол на цени от около 67 долара за барел, за да постигнат баланс. За Иран цената е по-ниска – около 61,50 долара за барел. Фючърсите на петрола сорт Брент се търгуват с понижение от 0,73% до 47,50 долара за барел, а на американския суров петрол - със спад от 0,65% до 45,63 долара за барел към 10:20 ч. българско време.

Когато става въпрос за икономически растеж, в Саудитска Арабия той се забавя рязко до 1%, докато в Иран се ускорява до 4%. Текущата сметка показва подобни резултати. Саудитска Арабия е изправена пред двуцифрен дефицит тази година, докато Иран почти ще отчете баланс след икономическите реформи от 2012 и 2013 г., които имаха за цел да ограничат влиянието на международните санкции заради ядрената му програма.

И въпреки че иранският президент Хасан Рухани е изправен пред нови избори през следващия май и е под натиск заради икономическото представяне на страната след премахването на санкциите, Иран вече е преминала през строгите икономии, които едва сега започват в Саудитска Арабия, твърди Амрита Сен, главен петролен анализатор в консултантската къща Energy Aspects.

Саудитска Арабия поведе ОПЕК през ноември 2014 г. към защита на пазарния дял, основно срещу американските шистови компании. Месец след политическата промяна тогавашният петролен министър Али ал-Наими каза, че „рано или късно“ конкурентите ще се сблъскат с финансови трудности, а кралството има „способността да устои“ на такива дълго време.

Почти две години по-късно и с различен петролен министър Рияд сигнализира, че може би е готов за обратен завой.

Саудитска Арабия е заявила на другите страни членки на ОПЕК, че е склонна да намали добива си до нивата от януари, каза алжирският енергиен министър Нуредин Бутарфа. Това на практика означава понижаване с 500 хил. барела на ден. Междувременно Иран отказва да замрази производството си на сегашното ниво от 3,6 млн. барела на ден, целейки дневен добив от 4 млн. барела – нивото отпреди санкциите.

Когато сривът на цените започна, малко хора очакваха, че Саудитска Арабия ще търси сделка за повишаване на цените, а Иран ще ѝ се противопоставя. Тук обаче роля играят не само икономически фактори, а и регионалната политика. Двете държави са в противоположни позиции в гражданските войни в Сирия и Йемен. А няма как да не се отбележи и гордостта – Иран иска да се завърне на производствените си нива отпреди санкциите.

През последните две години на ниски цени саудитците са теглили сериозна сума от валутните си резерви, за да омекотят влиянието. Страната е похарчила 115 млрд. долара от тях миналата година, а между януари и юли на тази година – още 52 млрд. долара.

Субсидиите, които отдавна са политическо табу, също бяха понижени, както и заплатите на държавните министри – с 20%. Инфраструктурните проекти се отлагат, а се обмисля и налагането на данък добавена стойност през 2018 г. Ако саудитците продължат да харчат както през миналата година, каза финансовият съветник на трона Мохаммед ал-Шейх за Bloomberg през април, страната ще бъде „тотално разорена“ в началото на 2017 г.

От другата страна на Персийския залив липсва подобно усещане за криза.

„Техеран би бил доволен от по-високи цени на петрола, но Иран е онази страна в ОПЕК, която трябва да направи доста малко жертви заради евтиния петрол“, казва Оливие Джейкъб, анализатор в Petromatrix в Цуг, Швейцария. „Те усещат, че държат силен коз в ръката си“.

Още по темата вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria!