ЕК предлага правила за опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация

Европейската комисия (ЕК) предлага нов регламент, който да регулира пазара на секюритизация, като възнамерява да въведе правила за т. нар „опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация“, или ОПС. Освен това ще се въведат и нови капиталови изисквания за позициите в секюритизация на банките, като за целта се предлагат промени в регламента за пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници.

С предложенията за промени Комисията иска да се въведат едни и същи правила за комплексна проверка за всички поднадзорни институционални инвеститори, осъществяващи дейност в или чрез Европейския съюз. Досега предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦ) не подлежаха на надлежна проверка, но ако новият регламент влезе в сила, това вече няма да е така. С новите регулации и институциите за професионално пенсионно осигуряване ще подлежат на комплексна проверка.

Освен това ЕК предлага да се въведе нов подход за запазване на риска от инициаторите, спонсорите и първоначалните кредитори на секюритизирани ценни книжа. Досега се прилагаше т. нар. „непряк подход“, според който тези лица не са пряко задължени да спазват изискванията, а инвеститорът трябва да проверява дали рискът е запазен. Това обаче е в тежест на инвеститора, който няма пряк достъп до информацията, необходима за извършването на тази проверка. Ето защо ЕК смята, че трябва да се въведе пряко изискване като инициаторите, спонсорите и първоначалните кредитори ще са задължени да докладват дали са изпълнили правилото. Когато обаче тези лица се намират извън ЕС, ще продължи да се прилага непрекият подход.

Предвижда се инициаторите и спонсорите на дружествата с цел секюритизация да трябва да осигуряват на инвеститорите и свободен достъп до информация, като това най-вероятно ще става чрез стандартизирани образци, качени в интернет.

С новия регламент ще се въведе и стандарт за ОПС секюритизации. Към настоящия момент такива могат да бъдат само секюритизациите с пълна цесия, но ЕК продължава работата си за бъдещото стандартизиране и на синтетичните инструменти. За да получат този стандарт, секюритизациите трябва да отговарят на специални правила за опростяване, стандартизация и прозрачност на информацията.

Ако предложението бъде прието, всяка от държавите членки ще трябва да определи кой ще бъде надзорният орган, който ще следи дали регламентът се спазва.

Освен това правилата за секюритизиращите инструменти ще бъдат описани в един законодателен акт, ще бъдат по-опростени и по-последователни.

ЕК предлага и да се отмени задължението за клиринг на извънборсови деривати, сключени от емитенти на покрити облигации и дружества със специална цел – секюритизация. Причината за това е, че страните по тези договори вероятно вече са получили защита срещу кредитния риск на контрагента и в този случай задължението за централен клиринг би могло да породи ненужно дублиране на средствата за намаляване на риска и да наруши структурата на актива.

Комисията предлага и промени в регламента за пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници. Според новите правила вътрешнорейтинговият подход ще е водещият при определяне на рисковите тегла на експозициите в секюритизация. С него банките сами определят доколко рискова е експозицията. Ако кредитната институция не може да направи това, то тя ще ползва външни рейтинги. 

С предложенията си ЕК цели пазарът на секюритизации да се развие, което пък да доведе до устойчив растеж.