ЕК запази прогнозата си за икономически растеж на България от 2,9% през 2017 г.

Европейската комисия (ЕК) запази прогнозите си за икономическия растеж на България през тази година на ниво от 2,9% в пролетната си икономическа прогноза, публикувана днес (11 май). За следващата година институцията очаква леко забавяне на икономиката и растеж от 2,8%, което също съответства на предишната прогноза.

За изминалата година обаче комисията дава малко по-силна оценка от предишната – растеж от 3,4% (3,3% в зимната прогноза), което се дължи основно на нетния износ и частното потребление. В същото време обаче инвестициите през 2016 г.са продължили да се свиват най-вече в резултат на слабото усвояване на европейски средства предвид прехода към новия програмен период до 2020 г.

Комисията силно повишава очакванията си за инфлацията в България през тази година до 1,3%. Предишната прогноза бе за 0,8%. Институцията коментира, че след дефлацията през миналата година повишаването на потребителските цени в страната през 2017 г. ще се дължи на силното местно търсене, по-високите цени на комуналните услуги и възстановяването на енергийните цени.

Положителни са очакванията на ЕК и за заетостта в България през тази и следващата година. Според прогнозата тя ще се увеличи с по 0,6% и през двете години. Постепенният ръст на заетостта, заедно с очаквания застой в работната сила, вероятно ще намали безработицата до 7% през 2017 г., подчертава се в доклада.

Комисията отбелязва, че износът на България се е представил добре през 2016 г. в резултат на стабилното търсене от търговските ѝ партньори в ЕС и на силния туризъм. Според оценките на ЕК именно поради това излишъкът по текущата сметка през миналата година е достигнал 4,2% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Според прогнозите той обаче ще спадне до 2,4% през 2017 г. и до 1,8% през 2018 г., тъй като силното местно търсене и очакваният ръст на енергийните цени водят до засилен внос.

В доклада се оценява положително фискалната консолидация на страната, която е продължила с по-бърз темп от очакванията, задминавайки бюджетните цели. След дефицит от 1,6% от БВП през 2015 г. оценките на комисията сочат балансиране на фиска през 2016 г., което се дължи както на ръст на приходите, така и на намаляване на разходите.

ЕК прогнозира държавният дефицит да достигне 0,4% от БВП през настоящата година. От гледна точка на приходите се очакват повече постъпления от вноски за социално осигуряване и очакваното възстановяване на ползването на европейски средства. Общите разходи обаче ще нарастват по-бързо от приходите, основно в резултат на повишаването на заплатите в публичния сектор и публичните инвестиции. Дефицитът през 2018 г. ще бъде 0,3% от БВП, прогнозира още ЕК.

Комисията подчертава, че негативните рискове за публичните финанси произтичат от условните задължения на държавните предприятия. Положителен ефект обаче се очаква от продължителните усилия за подобряване събираемостта на данъците.

За Европейския съюз (ЕС) и еврозоната прогнозата на ЕК за 2017 г. е за икономически растеж от съответно 1,9% и 1,7% за тази година (1,8% и 1,6% в зимната прогноза). За 2018 г. очакванията са ръстът в ЕС да се запази без промяна, а в еврозоната леко да се ускори до 1,8%.

В доклада се подчертава, че инфлацията се е ускорила значително през последните месеци, основно заради ръста на цените на петрола. Базовата инфлация обаче, която изключва волатилните цени на енергията и непреработените храни, остава сравнително стабилна и значително под дългосрочното средно ниво.

Очакванията са инфлацията в ЕС да се ускори от 0,3% през 2016 г. до 1,8% през 2017 г. преди леко да се забави до 1,7% през 2018 г., тъй като ефектът от повишаващите се цени на петрола ще отслабне. За еврозоната Комисията прогнозира инфлация от 1,6% през тази година и 1,3% през следващата.

Оптимистична е прогнозата и за безработицата в ЕС и еврозоната, макар и тя да остава висока в някои страни. Очаква се нивото ѝ да спадне до 9,4% през 2017 г. и до 8,9% през 2018 г. в еврозоната, което ще е най-ниското равнище от началото на 2009 г. Тенденцията в ЕС като цяло ще бъде подобна, като прогнозите са за спад до 8% и до 7,7% съответно през 2017 и 2018 г. - най-ниското ниво от края на 2008 г.

Комисията обаче предупреждава, че несигурността около икономическите перспективи остава висока. Като цяло рисковете са станали по-балансирани в сравнение със зимата, но все пак са негативни.

Според доклада външните рискове са свързани с бъдещата икономическа и търговска политика на САЩ и по-широкото геополитическо напрежение. Други отрицателни рискове са икономическото приспособяване на Китай, здравето на банковия сектор в Европа и преговорите с Великобритания за Brexit.