В българското законодателство няма текстове, които да осигуряват ефективна защита и гаранция в случаите на неизплащане на дължими възнаграждения за положен труд. Затова синдикатът предлага конкретни законови промени, които да пресекат тази порочна практика. Чрез тях ще се намалят до минимум субективните причини за неизплащане на възнагражденията, посочва се в позиция на синдикалната организация.
Според Конфедерацията не се знае каква е сумата на неизплатените заплати на работниците в България. По данни на Главната инспекция по труда те варират от 30 до 90 млн. лв. годишно и то само сумите, констатирани при проверки или инциденти.
Според КНСБ причините за негативното явление са свързани с несъвършенства в няколко закона.
Става въпрос за неефективния Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, в чиито гаранционен фонд стоят около 200 млн. лева, пише в позицията. Несъвършени са и нормите в Гражданско-процесуалния кодекс относно възможността да се събере вземане от работодателя по облекчен ред при признато по основание и размер задължение от работодателя.
Наред с това Търговският закон не позволява работниците да са активна страна в производство по несъстоятелност на работодателя. Проблем е и липсата на отговорност на собствениците на предприятието да удовлетворят вземанията на работещите, ако предприятието-работодател вече не разполага с активи.
Конкретните предложения на КНСБ за промени в законодателството включват при обективна невъзможност да изплати дължимото трудово възнаграждение на работника, работодателят да гарантира изплащането на целия договорен размер на трудово възнаграждение. В момента работодателят изплаща трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното трудово възнаграждение.
Производство по несъстоятелност да може да се открива и по писмена молба на работник или служител, на който работодателят не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа по трудово правоотношение, иска още КНСБ.
Синдикатът предлага за гарантирано вземане на работниците да се считат неизплатените трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не по-малко от две работни заплати. А максималният размер на гарантираните вземания да се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.


В България неравенството расте след края на трудовия път: разликата в заплатите е 12%, а при пенсиите – 19.4%
Анатомия на дигиталната ера: Как смартфоните променят човешкото тяло и гръбначния стълб
България с най-силен ръст на производството в сектора на услугите в ЕС
Десетки свободни работни места за учители във Варна, кои са най-търсени
Проф. Георги Вълчев: Имаме проблем с учебниците, учениците не ги разбират
Кен Бърнс: Историята на Америка има значение във времена на разделение
Панета: Много е важно САЩ да има силни отношения с Турция
Панета: Не знам дали Путин може да издържи още
Панета: Войната в Украйна влезе в критичен етап
Панета: САЩ би трябвало да увеличават силите си в Европа
Стандартно BMW M2 победи екстремното M2 CS на „Нюрбургринг“
Руснаци направиха алтернатор, задвижван от изгорели газове
Как работи хиперболичното въздушно окачване
Черната кола харчи повече – ето защо
800 000 км без DPF и АdBlue - този стар дизелов VW Golf все още се движи
Никити на Халкидики е на час и половина от Солун, превръща се в новата Ривиера
България дължи по договора с "Боташ" 360 млн. долара
Китайските зодии, които влизат в могъщата си ера