Най-опасните тунели могат да се ремонтират за година и половина

В средносрочен план най-опасните тунели би следвало в рамките на максимум 18 месеца при наличието на финансов ресурс да бъдат приведени в ред, ако няма обжалване на процедурата. Това заяви по Българското национално радио инж. Стефан Чайков, бивш директор на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) между август 2013 и август 2014 година.

В коментар на статистиката, че почти половината тунели у нас са опасни, той каза, че „тичаме след вятъра”.

“Установяваме проблема, степенуваме и започваме от най-тежкия проблем. Като решим най-тежкия проблем, понеже няма дългосрочна програма поради липса на целево финансиране за определена дейност, чакаме да се появи следващият проблем, за да финансираме спешно него със средства от държавния бюджет", каза Чайков. 

По думите му системната липса на средства в АПИ не дава възможност на нито един ръководител да изгради дългосрочна стратегия – не само по отношение на тунели и съоръжения, но и по отношение на цялостната инфраструктура и състоянието ѝ, от което обществото е недоволно.

Чайков каза, че докато е бил директор на АПИ е подготвена програма за внасяне в Министерския съвет с предложение за заемно споразумение със Световната банка за отпускане на около 100 млн. лева за ремонт на около 70 най-опасни мостови съоръжения. В предложението са фигурирали 67 обекта като мостови съоръжения. Специално проучване тогава е набелязало опасните виадукти и мостове. Идеята е била с този заем да се осигури ускорено финансиране на ремонтните дейности по тези съоръжения, така че да "не чакат на скромните възможности на бюджета на АПИ".

Според Стефан Чайков след това са правени опити въпросната програма да бъде представена на Министерството на финансите, но второто правителство на Бойко Борисов е неглижирало държавните инвестиционни заеми в частта им, които засягат АПИ.

“ТОЛ таксите, ако бъдат въведени, ще могат да запълнят хроничния финансов недостиг, ако системата не се побългари”, смята Чайков.

В доклад и разчет на Световната банка се твърди, че след приспадане на разходите по поддържане на системата, трябва да останат около 800 млн. лева доход. 

„Хроничното недофинансиране на АПИ за  година е 600 млн. лева или за 15 години е над 9 млрд. лева, като европейските фондове намаляват сумата до 7 млрд. лева“, изчисли инженерът.

Той е на мнение, че един от проблемите на тунелите е осветеността.

“Всички тунели по новите магистрали отговарят на изискванията за осветление. Не е вярно, че новите норми поставят по-високи изисквания към осветлението, подчерта пред "Хоризонт" доц. Красимир Велинов от Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски", който е проектант на новото осветление в тунел "Ечемишка".

Още от 2003 година има европрепоръки за осветлението на пътните тунели, които разписват нормените стойности, а новата наредба на практика ги повтаря. Велинов е категоричен, че се спазват стандартите.

Като проблем той посочи тунела над „Траянови врата“, където системата на осветлението е амортизирана – лапмите са  изгорели или са замърсени, защото не е правен ремонт повече от 12 години.

„Трябва да се използват новите енергийноспестяващи светодиодни източници, които трябва да се приложат, защото имат малък разход на енергия. Тунелите трябва да се почистват и да се пребоядисват в бяло периодично", препоръча Велинов.