Парламентът одобри на първо четене още 100 млн. лева за НЗОК

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) получава допълнително 100 млн. лв. за здравноосигурителни плащания, решиха депутатите, които приеха законопроекта за изменение на бюджета на Касата на първо четене.

Гласуваха общо 205 депутати, от тях 169 - „за“, деветима бяха„против“ и 27 се въздържаха.

Допълнителните 100 млн. лв. ще се преразпределят по следния начин: за лекарства за домашно лечение и диетични храни – 25 млн. лв., за медицински изделия за болничната помощ – 10 млн. лв., за лекарствена терапия при злокачествени заболявания – 15  млн. лв., за болнична медицинска помощ – 50 млн. лв.

Социалистът Жельо Бойчев припомни по време на дебатите, че здравеопазването непрекъснато генерира дефицити, независимо от това колко средства се отделят за сектора.

„Колкото повече пари даваме за здравеопазване, толкова повече здравният статус на българина се влошава. Средствата за здравеопазване 2007 г. са били 2,3 млрд. лв., за 2014 г. най-вероятно ще надвишат 3,5 млрд. лв.“, отбеляза той.

Депутатът припомни, че има непрекъснато лобиране да се разкриват нови лечебни заведения, които ползват този ресурс и затова социалистите са внесли през май промени в Закон за здравеопазването.

Депутатът припомни още, че през август бюджетът на Касата вече беше актуализиран с 225 млн. лв. при условие за засилване на контрола и оптимизиране на финансирането.

Бойчев се обърна към финансовия министър Владислав  Горанов с въпроса защо се съгласява да се отпускат повече пари за НЗОК, предвид очаквания дефицит в бюджета.

„Ситуацията, която заварихме през 2013 г., беше същата, но тогава ние не актуализирахме бюджета и не повишихме дефицита“, изтъкна червеният депутат.

„Основната причина за дефицитите в системата са болниците. През последните години задълженията на държавните и общинските болници непрекъснато растат. През 2012 г. те са били 351 млн. лв., през 2013 г. – 384 млн. лв., към септември 2014 са към 410 млн. лв. и то при положение, че 200 млн. лв. от актуализацията през август отиде за болниците“, каза още Бойчев.

„Прави впечатление, че от 339 лечебни заведения 43 консумират около 80% от общия бюджет на касата за болнична дейност“, каза Бойчев и попита здравния министър какви са задълженията на държавните и общинските болници за тази година и кои болници едновременно генерират задължения, но имат депозити в банки. 

Петър Москов отговори, че „всички ние сме допуснали тази система да бъде такава и трябва да платим сметката за това“.

По-рано по време на дебатите той обеща до началото на декември да внесе пакет от мерки, които да допринесат за стабилизирането на системата на здравеопазването. 

„Нека да платим нужното за всичките си непоследователности в годините и нямам претенция за откривателство, визионерство и лидерство. Трябва да бъде разгърната ясна стратегия системата да върви. Това се е случило в годините, не е имало контрамерки, моля за разбиране и по-малко политическа емоция, да вървим напред. Промените трябва да се свързани с базовите здравни показатели на нацията“, изтъкна още здравният министър.

„Велика държава те прави възможността гражданите да живеят живота си в здраве, той да е максимално продължителен, децата да са здрави. Целта на актуализацията на бюджета е – в средносрочен период ние да приведем тези показатели към средноевропейските. За моята персонална съдба не берете грижа“, каза Москов.

Тунчер Кърджалиев от ДПС подкрепи актуализацията, но отбеляза, че гласуваните 100 млн. лв. не стигат за нищо по-съществено, освен да се задържат специалистите в болниците за кратък период.

„Затова трябва всички да кажем, че цялата политическа класа е виновна за статуквото в здравеопазването“, допълни той.

„Свикнахме да говорим със скептичен тон за българското здравеопазване. Ако има няколко сфери, в обществено-политическия живот на държавата, които искат незаобиколими реформи, то здравеопазването е на първо място и то с характера на екзистенциалност. Оттам нататък следват диспутите за здравноосигурителния модел“, допълни той.

Кърджалиев изчисли, че в здравната част на програмите на партиите от мнозинството има редица разлики. Между ГЕРБ и „Реформаторския блок“ имало 4 сходства, с „Патриотичния фронт“ - 4, а с АБВ - 5 съвпадения. Здравното министерство предлага 10 мерки, като съвпадение с платформата на ГЕРБ има в 4 пункта.

Той призова хората от ГЕРБ, които се занимават със здравеопазването, да предлагат реформи първо в дискусионен формат, а не пред медиите.

Даниела Дариткова от ГЕРБ опонира, че днешните 100 млн. лв.не се наливат просто в системата, а ще се плащат болнична помощ и лечение на онкоболните. Това е жизненонеобходимо и ще даде спокойствие на системата, а догодина ще се влезе с намерение за реформи, защити тя предложението.

Невинни по отношение на сегашната ситуация няма, но трябва да се позволи отговорност от тези, които през последната година заложиха по-малко пари за системата. Прословутият закон за здравето, който беше приет в края на май, нямаше да реши натрупаните финансови проблеми в системата, смята тя.

Хасан Адемов (ДПС) репликира, че „икономията е майка на мизерията“ и това важи и за здравния сектор. За последните години отговорност носим всички ние. Разходите нарастват стремително, икономия няма, а мизерията продължава да съществува и при лечебните заведения, и при лечението на пациентите, каза депутатът.

Той поиска отговорността да не се прехвърля на предходното управление (на БСП и ДПС), защото тя е била на всички.