С 2,6% средно ще се увеличат минималните осигурителни прагове през 2017 г.

Средното увеличение на минималните осигурителни прагове през 2017 г. ще с 2,6 на сто спрямо предходната година. Това коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, цитиран от БТА.

Той уточни, че увеличението се получава заради сегашната ситуация, при която няма подписано споразумение в нито една икономическа дейност, а тригодишната бюджетна прогноза предвижда увеличение на минималната заплата за 2017 г. на 460 лева от сегашните 420 лева. Така ще се наложи в някои дейности административно да се увеличат минималните прагове.

Работодателите остават категорично на позицията, че минималната заплата за следващата година не е съгласувана в тристранен диалог, а е определена под натиска на синдикатите. От бизнеса искат да се договори механизъм за определяне на минималната заплата незабавно. Те настояват да има преговори за минималните заплати по икономически дейности.

По думите на Велев КНСБ е променила това предложение с настояването преговорите да се водят и по категории персонал за 2018 г. Велев допълни, че работодателите не подкрепят такъв вид преговори, защото не сме планова икономика. 

Германия не е планова икономика, но има тарифни договори, опонира лидерът на КНСБ Пламен Димитров, като отбеляза, че визира детайлизиран механизъм за формиране на заплащане по професии.

Димитров е на мнение, че преговорите могат да започнат сега, но не е реалистично да има нови механизми за формиране на минималните заплати от 2017 г.

Предлагаме минималната заплата още от догодина да се договаря и да е различна за различните икономически дейности, подчерта за пореден път Васил Велев. По думите му сега в IT-сектора средна заплата е близо четири пъти по-висока от тази в туризма - хотелиерството и ресторантьорството, и не е нормално според него при такива разлики на средните възнаграждения минималните да са еднакви за всички икономически дейности.

По думите на Велев съотношението между минимална и средна заплата в някои икономически дейности като хотелиерство, ресторантьорство, охрана, производство на облекло и текстил, се изкривява така, че се губят стимулите за повишаване на квалификацията - защото и хората с ниска квалификация, и тези със средна, получават еднакви възнаграждения, коментира Велев.

С рязкото увеличение на минималната заплата става трудно наемането на нискоквалифициран персонал, а това е предпоставка за ръст на безработицата или на сивия сектор, допълни той. Ако договарянето на минималната заплата става по икономически дейности, ще се преодолеят и двете негативни възможности, смята Велев.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров отхвърли аргументите на Васил Велев по отношение на сивия сектор и безработицата заради увеличаването на минималната заплата, позовавайки се на многократно оповестявани от синдиката данни и ги определи като несъстоятелни. Според Пламен Димитров отказът на работодателите да преговарят показва неразбиране за ролята на минималните осигурителни доходи. Те обаче остават, макар и с минималното увеличение от 2,6 на сто, заради вдигането на минималната заплата като механизъм за изсветляване на икономиката, допълни лидерът на синдиката.

Пламен Димитров съобщи, че ще бъде изпратено писмо до работодателите за среща, на която да се уточни как се формират базовите равнища на заплащането в страната. Ще си сверим часовниците за това дали минималните заплати по икономически дейности и/или по икономически дейности и категории персонал са по-добрите механизми, допълни той.