Синдикати и работодатели да договарят минимални работни заплати, предлага Калфин

Практиката за договаряне на минимални осигурителни доходи може да се подобри и развие, но не и да отпадне. Най-добрият вариант е синдикатите и работодателите да договарят минимални работни заплати. И когато това започне да се случва, тогава би могло да се договори отпадане на минималните осигурителни прагове. Това каза в интервю за БТА вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.

Вицепремиерът ще предложи на социалните партньори механизми, по които двупартитният диалог между синдикати и работодатели да стане водещ. "Най-добрият вариант за развитие е синдикатите и работодателите да договарят минимални работни заплати. Когато това започне да се случва, едва тогава би могло да се договори отпадане на минималните осигурителни прагове", заяви Калфин. Според него премахването на тази практика не би решило нищо, а ще върне стари проблеми и ще изчезне двустранният диалог, нещо, което трябва да се насърчава.

Министърът изрази надежда, че предстоящото догодина преброяване на работодателите и синдикатите ще е мотив те да потърсят възможност да представляват всички икономически сектори, така че диалогът да е пълноценен. „Не е нормално, когато в част от икономическите дейности просто няма двама партньори, които да седнат да преговарят“, допълни той.

Ивайло Калфин заяви, че трябва да си поставим за цел доходите в България да вървят нагоре и да се изравняват с тези на общия европейски пазар. Това става с инвестиции в енергийна ефективност, в по-добра производителност, в образование и професионална квалификация, смята социалният министър.

"Значителното увеличение на минималната работна заплата не става за няколко месеца, но целта трябва да бъде икономика с много по-високо заплащане", каза Ивайло Калфин. По думите му и българският бизнес осъзнава, че не може да се държи икономиката ни на ниска минимална работна заплата.

От социалното министерство имат намерение да предложат подобряване на проектомеханизма за нарастване на минималната работна заплата. Механизмът за определяне на минималната работна заплата не е конкретна формула, но там се посочва какви критерии трябва да бъдат заложени - икономически и социални, посочва Калфин. "При всички случаи не трябва никой да си мисли, че ние ще заковем минималната работна заплата на тези равнища и тя примерно ще се увеличава само с равнището на инфлацията или нещо подобно. Това ще бъде убийствено за икономиката дългосрочно", заяви Калфин.

Увеличението на минималната заплата не е мотив за уволнение на хора и за увеличаване на безработицата, това не се вижда от статистиката, допълни той по повод коментари на бизнеса, че ръстът на МРЗ води до съкращения и сиви практики при наемане и заплащане.

По думите на Калфин в цяла Европа се говори за медианни работни заплати - не каква е средната между най-високата и най-ниската, а къде е най-голямото струпване на работни заплати и това е по-добрият критерий.

„В България съотношението между минималната работна заплата и медианната работна заплата е на средните европейски равнища, така че няма никакви опасения, че сме стигнали някакви критични стойности, които едва ли не ще дръпнат назад икономиката“, посочи министърът.

Приоритетно през следващите месеци публичните средства ще бъдат насочени към трудните групи - най-застрашените и най-рисковите, каза Ивайло Калфин. Програмите, които разработва министерството в областта на заетостта ще бъдат насочени към младежи с ниско образование, хора в предпенсионна възраст и безработни от малките населени места и общини. Ще бъдат подпомогнати и хората с увреждания да стигнат до трудовия пазар, съобразено с техните възможности.

"Обърнал съм се към работодателите и синдикатите с молба за инициативи от тяхна страна как бихме могли да подпомогнем с публични средства те да наемат хора в предпенсионна възраст, така че тази група да остане на трудовия пазар до края на трудовия си стаж. До края на месеца очаквам отговорите", каза Калфин.

Той съобщи, че в резултат на дейността на младежките трудови медиатори вече има 1700 души, които са доведени до бюрата по труда. Калфин смята, че ваучерите за услуги по домовете ще създадат възможност за работни места в отдалечените райони. Еднодневните трудови договори към момента са вече 60 000 и те са действаща мярка за увеличаване на заетостта.

Вицепремиерът съобщи, че записаните бежанци в бюрата по труда са около 30 души. В Националния план по заетостта са предвидени бройки за бежанци, има и възможност за заетост по европейските програми, каза министърът. Сред бежанците има такива, които работят вече по националната програма със субсидирана заетост. Някои от тях са в кол центрове, други - в различни видове бизнес, има и такива, които работят в центрове за бежанци. Появяват се вече и работодатели, които активно търсят възможност да помогнат бежанците - да ги вземат на работа и да им потърсят жилищно настаняване, съобщи вицепремиерът Ивайло Калфин.