Прекомерните очаквания към монетарната политика

През последните няколко години репутацията на централните банки на развитите икономики се изменя непрекъснато. Когато започна финансовата криза те бяха обвинени, че са позволили да се надуе балон на жилищния и ипотечния пазар, след което не са успели да предвидят неговото спукване. По-късно те бяха възхвалявани, че са предотвратили със смелите си действия в подкрепа на финансовата система нова депресия. Застоят в икономиката даде начало на третата фаза, а именно тази на опасно големите очаквания към монетарната политика, пише The Economist.

След като повечето правителства не са в състояние или не желаят да отпуснат нови фискални стимули за икономиката, централните банки остават единствената надежда за поддържане на икономическото възстановяване. Този феномен е най-очевиден в САЩ, където икономиката намали темпото на растеж, а правителството вероятно няма да отпусне още помощ преди междинните избори през ноември, смятат анализатори.

Дотогава всички очаквания за укрепване на икономиката се стоварват върху Федералния резерв.

САЩ е в челните редици, но прекомерните очаквания към възможностите на монетарната политика не подминаха и редица други страни. Освен това засега икономическата ситуация може да изглежда добра в други развити страни, начело с Германия, но заради обвързаността им със САЩ те също ще пострадат от забавянето, особено след като се усети ефекта от строгата им фискална политика.

Напредналите страни ще извършат най-големите съкращения в своите разходи за последните повече от 40 години през 2011 г. Това вдигна очакванията към ответната реакция на централните банки. Така се появиха спекулациите, че Английската централна банка ще опита да компенсира тежестта от мерките на правителството чрез отпечатването на повече пари, с които да купува държавни ценни книжа (ДЦК). Европейската централна банка вече обяви, че е готова да поддържа програмите си за извънредна ликвидност за по-дълго и може да удължи още повече срока, ако европейската икономика се забави, подобно на американската.

Промените във валутните курсове ще засилят напрежението върху икономиката. Централната банка на Япония увеличи през тази седмица наличието на евтини заеми за банките, в опита си да понижи курса на йената.

В нормални времена има смисъл централните банки да се оставят да стабилизират икономиката, докато правителствата поправят своите финанси. По-евтините пари са очевидно начин да се компенсират по-строгите бюджети политики и в историята много от най-успешните данъчни промени са съпроводени от либерална парична политика.

Сегашната ситуация обаче не е обичайна. Централните банки не могат да понижат краткосрочните си лихвени проценти повече. В много страни възстановяването е в застой, което затруднява още повече монетарната политика. Домакинствата намаляват своите заеми като харчат по-малко и спестяват. При положение, в което хората не искат да заемат, паричната политика има по-малък ефект от обикновено.

Централните банки освен това действат слепешката чрез мерките за количествено облекчаване, които влизат в употреба, след като лихвените проценти се намират близо до нулата. Ефикасността и ефектът от използването на нетрадиционните инструменти на паричната политика обаче не са достатъчно добре изследвани, а някои от самите инструменти не са били прилагани досега.

Според анализатори може да се наложи Федералният резерв да купи ДЦК за още 1-2 трлн. долара, за да постигне ефект, съизмерим с досегашните резултати върху икономиката.

Централните банки използват своите инструменти, за да насърчават икономиката, но не са в състояние да я трансформират изцяло сами. Отговорността за това трябва да бъде разделена с правителствата. Само политиците могат да разрешат структурните проблеми на икономиката, които тежат на страните от богатия свят, като например жилищната криза в САЩ и пречките пред свободното движение на работна ръка в някои европейски страни. Използването на допълнителни монетарни стимули освен това трябва да се допълва с фискалната политика. От правителствата зависи извършването на данъчна и пенсионна реформа, която да съхрани вярата на инвеститорите в платежоспособността на страните в дългосрочен план.

Само чрез тази комбинация може да се избегне увреждането на икономиката с ненавременна фискална строгост и да се увеличи в същото време ефективността на по-големи покупки от централните банки на правителствени облигации.