Стрес на работното място – едва ли си заслужава да се споменава изобщо, имайки предвид, че надали има хора, които да не се сблъскват с него ежедневно. Както при медикаментите обаче, където разликата между лекарството и отровата е в дозата, и при стреса от количеството му зависи как ще го приеме организмът.
Ако е в умерени количества той със сигурност има не само негативен, но и положителен ефект върху тялото – стимулира активността, метаболизма, премахва чувството на умора и сънливост, може дори да помогне за предизвикване на креативността.
В по-големи дози обаче нещата попадат в коренната противоположност. И макар да е нещо обичайно, ако продължава с години, той може да има сериозни физически последствия, особено за сърцето, предава ДПА.
По данни на Германската фондация по сърдечносъдови заболявания, всяка година в страната близо 300 хиляди души получават инфаркт, често в резултат на стрес. Това означава, че намаляването на напрежението на работното място може да се окаже важно средство за предотвратяването на сериозни болести на сърцето.
Напрежението влияе и върху автономната нервна система, която регулира колко често бие сърцето и колко пъти се свива в минута. Тези стресови реакции, ако са постоянни, могат да навредят на тялото.
"Когато човек страда от хроничен стрес, пулсът му постоянно е ускорен и сърцето бие по-често от нормалното", казва Карл-Хайнц Ладвиг от Германската фондация по сърдечносъдови заболявания.
Свързаният с работа стрес представлява комбинация от обективни и субективни параметри. И докато редица изследвания са показали, че обективните стресови фактори като шум, ограничено време, извънредно работно време и тежки задачи в службата увеличават риска от сърдечносъдови заболявания, начинът, по който реагира човек срещу тях също е от значение.
Хората, които често си поставят високи цели и това ги поставя под напрежение, са изложени на повишен стрес. Вместо това те трябва да се запитат дали това напрежение си струва и това ли е начинът, по който искат да живеят.
Служителите, които взимат мерки да ограничат стреса, се грижат добре за сърдечносъдовите си системи.
Упражненията също са важни, тъй като помагат за "отмиването" на стресовите хормони от тялото. Специалистите препоръчват три часа аеробни упражнения седмично - бягане, колоездене, бързо ходене. Целенасочената релаксация също помага. Техники като тай чи, йога и релаксираща музика, стимулиращи парасимпатичната нервна система, която отговаря за спокойствието и почивката, също са от полза.


Предлагат подготвителен преди първи клас за деца, които не владеят добре български
Тъжна вест! Бивш футболист на ЦСКА загина в буря
Илиан Илиев определи групата за мача в Пловдив
Домашен арест за шофьора, обвинен за катастрофа със загинал мотоциклетист във Варна
Хороскоп за 31 юли 2026
Бъдещето на финансите според Coinbase
Ford печели с високопроходимите автомобили
Бъдещето на бетона - отрицателни емисии и нови функции
Тръмп каза, че би се разочаровал, ако Китай дава оръжия на Иран
ЕС отделя €10 млрд. за публично финансиране на нови AI центрове за данни
Toyota си остава най-големият производител в света
Шведският гений: Как Saab и Volvo правят полетите по-безопасни
Петте най-емблематични Alfa Romeo с легендарния Busso V6
Три критични грешки при паркиране в жегите
BMW не смогва на търсенето на новото iX3
Мъж изхвърли 600 хиляди евро от аварирала лодка в морето до Сицилия
Певицата Мадисън Биър обяви, че е сгодена
Кая Гербер събра погледите по прозрочна рокля
Ирина Шейк заби баскетболист
Червена радост след дузпи: Лапоухов отказа Карабах и промъкна ЦСКА в следващия кръг на ЛЕ