Пазарите преоткриват фундамента

Алчността и страхът изглежда вече не си противостоят толкова яростно на пазарите, пише Марк Гонглоф от Wall Street Journal.

След дълъг период, в който макроикономическите надежди и страхове диктуваха движението в цените на акциите, облигациите и борсово търгуваните стоки, се появиха сигнали, че по-традиционни съображения възвръщат своето влияние.

В последните седмици например колебанията в цените на щатските акции (представени от индекса S&P 500) и курса на долара (спрямо кошница от валути на ключовите търговски партньори на САЩ) нямат връзка помежду си (корелация от близо нула) – прекъсване на тенденцията от по-голямата част на 2010, когато графиките им представляваха почти огледални образи една на друга (корелация от -0,8).

В дни със силни нагласи за риск доларът падаше, защото инвеститорите купуваха евро, акции, стоки и други рискови активи, а когато доминираше избягването на риск, инвеститорите се отправяха към безопасните американски ДЦК, повишавайки курса на долара.

Борсово търгуваните стоки също се откъснаха от определящото влияние на макроикономическите рискове. Вече по-традиционни страхове, като времето например, вземат превес.

Това може би е облекчение за инвеститорите, обезсърчени от пазар, който често е отделен от фундамента, възпрепятствайки опитите за дългосрочна търговия.

„Когато влиянието на риска върху възвръщаемостта намалее, тогава фундаменталните фактори стават движещата сила“, казва Йозеф Мезрих, количествен анализатор в Nomura Securities. „Точно това искат всички – рискът (добър или лош) да не бъде движещата сила.“

Той и други анализатори предупреждават, че пазарите все още са далеч от момента, в който ще бъдат движени изцяло от фундамента. Много от факторите, които доведоха до необичайни зависимости след настъпването на финансовата криза, все още са в сила и биха могли да отслабнат само леко, ако изобщо отслабнат.

Непрекъснатата активна взаимовръзка между различните класове активи на финансовите пазари не позволява опростен анализ, като състоянието „нормален пазар“ не съществува. Дългосрочните зависимости възникват и се разрушават внезапно по всевъзможни причини и в най-добрите пазарни условия.

В същото време ликвидността, която Федералният резерв влива в американската икономика, може да доведе до „изкривявания“ на пазарите в продължение на месеци.

„Вододелът за пазарите ще настъпи, когато Фед започне да затяга паричната политика“, смята Алън Ръскин, глобален валутен стратег за Г-10 в Deutsche Bank. „Това ще предизвика съвсем различна аналитична гледна точка.“

Въпреки това много анализатори виждат ранни знаци, че някои от необичайно силните зависимости, които възникнаха по време на финансовата криза от последните години се разпадат, като може би най-ясно това се вижда при връзката между долара и акциите.

Тяхната корелация се колебаеше между -0,4 и -0,8 през последните две години, докато от началото на 2011 е в рамките на едва +/-0,1 (на практика липса на взаимозависимост), показват изчисления на Йенс Нордвиг, анализатор в Nomura.

Това изглежда се случва отчасти защото инвеститорите вече не използват долара като алтернатива при липсата на риск апетит.

Намаляла е корелацията и между отделните сектори на пазара на акции. От над 0,9 през миналата година, сега тя е 0,78 – най-ниското ниво за последните две години, според Чарлз Блъд, пазарен стратег в Brown Brothers Harriman. „Това показва отслабване на макроикономическото влияние върху пазара“, посочва той.

Междувременно златото и американските акции вече не се движат в една и съща посока, както го правеха през втората половина на 2010, като отскоро корелацията им дори е негативна. Златото и щатските ДЦК, които също се движеха заедно в някои периоди на миналата година, отскоро не показват взаимовръзка.

Има различни обяснения за разпада на връзката между златото и акциите, едно от които е, че феновете на ценния метал очакват затягане на паричната политика по света, което е особено видно в развиващите се икономики, като Китай и Бразилия например, които имат проблеми с инфлацията, понеже икономическият цикъл при тях е в по-напреднала фаза.

Американските акции все още се движат в синхрон с тези от развиващите се пазари, както и със стоките, но тези връзки могат да отслабнат, ако паричната политика в САЩ остане разхлабена, докато тази в развиващия се свят продължи да се затяга.

Завръщането на дребните инвеститори вероятно ще намали допълнително корелациите между акциите и другите активи, както и между различните сектори при акциите, посочва Дъглас Клигът, пазарен стратег в Credit Suisse Group.

Това е защото взаимните фондове (където инвестират дребните спестители) по принцип реагират по-бавно от хедж фондовете. По-малко вероятно е те да започнат масово изтегляне на средства от пазарите, за разлика от движещите се в пакет хедж фондове.