Централната банка на Сърбия смъкна основната лихва до 4,5%

Централната банка на Сърбия намали основния си лихвен процент за трети път в рамките на няколко месецa. Ставката вече е на рекордно ниското ниво от 4,5%, а ходът е опит да се съживи упоритo ниската инфлация, пише Ройтерс.

Понижението с 50 базисни пункта контрастира с прогнозата на 10 от общо 17 анкетирани от агенцията трейдъри и анализатори. Те прогнозираха, че банката няма да промени лихвата на фона на опасенията за кредитната активност и заплахата от предсрочни избори.

През септември инфлацията падна до 1,4% на годишна база от 2,1%, колкото бе през август, въпреки разхлабването на паричната политика тази година, след което основната лихва падна от 8% през март до 4,5% през октомври. Това е рекордно ниско ниво за западната ни съседка, откакто централната й банка започна да таргетира инфлацията през 2006 г. Целта за инфлацията е от 2,5% до 5,5%.

В официалното становище, придружаващо решението, банката посочва ниската инфлация, макроикономическата стабилност у дома и вероятността от продължаване на експанзионистичния курс на паричната политика в чужбина, като причини за него.

Освен това относително стабилният курс на динара подпомага Централната банка на Сърбия в решенията й за разхлабване на курса на паричната политика. От януари досега динарът е поскъпнал само с 1,3% спрямо еврото.

Решението предполага, че финансовата институция не е толкова притеснена от вероятността за провеждане на предсрочни избори в началото на 2016 г. Премиерът Александър Вучич каза, че до няколко дни ще реши дали да търси нов мандат.

Правителството постигна напредък по намаляване на бюджетния си дефицит след взетия от Международния валутен фонд (МВФ) стабилизационен кредит. Но държавният дълг продължава да расте, а по-ранни избори могат да отложат обещаните промени в бюджетната сфера и продажбите на губещи държавни предприятия.

Вучич обеща да увеличи пенсиите и работните заплати в публичния сектор, за да компенсира съкращенията, направени през 2014 г. Целта бе да се подсигури сделката с МВФ на стойност 1,2 млрд. евро.

Освен това премиерът разчита на продажбата на държавния телеком Telekom Srbija, за да попълни приходите в хазната, на съживяването на производството в стоманодобивния завод Zelezara Smederevo, както и на евентуалния заем за 1 млрд. долара от Обединените арабски емирства.