Как да бъде "дресиран" българският шофьор?

Никола Йорданов e председател на Управителния съвет на Българска асоциация за тренинг и развитие (БАТР) и е работил с ръководители на големи предприятия, държавни институции и международни донорски програми в България и в чужбина. Има теоретичен и практически опит в областта на управление на мултикултурни екипи, психология на убеждаването, политически и информационни кампании, лидерство и управление, мотивация на служители, стратегическо управление, управление на човешките ресурси, управление на проекти и др.

От 1991 г. насам е провел над 700 обучения с над 12 000 участници в България, Румъния, Италия, Унгария, Албания, Хърватия, Сърбия, Черна гора, Македония и Украйна за представители на бизнеса, държавните и местни власти, представители на медии и неправителствени организации. Между 2000 г. и 2007 г. е работил за мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в Босна и Херцеговина, включително като заместник-директор на отдел с 62 подчинени.

Провежда обучения на български, английски, руски и сърбо-хърватски. Женен, с три дъщери.

Пътищата не са място за учене, бързане, дрифтиране, „свобода на личността“. Те са едно отговорно място, защото човешкият живот е безценен. Защо и как трябва да намалим жертвите по българските пътища, в какво сме успели в България и какви са успешните практики по света - за това разговаряме със социалния психолог Никола Йорданов.

Г-н Йорданов, защо постоянно се борим за по-малко жертви по пътищата и за осъзнати и отговорни, дисциплинирани шофьори?

- Защото над 80% от катастрофите са следствие от грешка в "задкормилното устройство" и трайна промяна в поведението на шофьорите ще спаси буквално стотици хора всяка година.

Как може да стане това?

- Създаване на система, която да дава незабавна, неотменима, непроменима обратна връзка (в повечето случаи е наказание, но не винаги). Както казват всички (наказателни) юристи, неотменимостта/ неизбежността на наказанието е по-важна от неговия размер. (Привържениците на смъртното наказание да се замислят защо в Китай години наред не спират разстрелите и пак всяка година има стотици осъдени - корупция, наркотици и т.н.)

Кои елементи вече имаме:

+ камери, които засичат нарушение и автоматично се начислява глоба/фиш - най-вече за винетки и на някои места в големите градове (включително за каране в бус ленти в София).

- трябва да има повече камери - първо на всички "горещи точки," а после - през определено разстояние

+ при плащане веднага фишът/глобата е по-малка

- трябва водачите/собствениците да се уведомяват автоматично веднага - чрез имейл или смс (както банковата карта ми казва за всяка покупка)

- при забавяне на плащането сумата трябва да се увеличава

+ въведена система бонус/малус
 
Ето ви и една поучителна история. Отива нашенец на гости в САЩ и на другия ден тръгват по магистралата към града. Домакинът кара в най-лявата лента, а три ленти "пълзят." Той се движи с около 80 км. Гостенинът - с неговия опит от България, се напряга и го моли да кара по-бавно, понеже "все ще се намери някой тарикат да изскочи и ще стане катастрофа". Социалният

Социалният психолог Никола Йорданов

Няма страшно, уверява го домакинът. Ха, някой е изскочил, ха, са го хванали - има камери навсякъде. После го глобяват 100 долара за това нарушение, но по-лошото е, че веднага влиза в рисковата група и му скачат премиите по няколко застраховки и осигуровки - нетна щета около 4000 долара. Всички го знаят и никой няма да се нервира толкова, че да загуби 4000 долара, за да спести 15 минути. Освен това ако някой „мине“ в бързата лента, после никой никога няма да го пусне обратно в „бавните ленти“ и ще събере всички глоби от всички камери в бързата лента.

+ Постигнахме масово поставяне на коланите в рамките на около година през 2004 г. Да, все още има нарушения, но са в пъти по-малко. Първия месец на 2004 г., когато  започна кампанията, не се налагаха глоби. За сметка на това се изнасяха лекции от по 5 минути. И като те спрат 2-3 пъти на дълг път за поне 5 минути - понякога и повече, понеже са спрели 2-3-4 коли и си чакаш реда - в един момент си казваш "по-добре да карам с колан, отколкото да загубя половин час". 

+ постигнахме на практика 100% правилно паркиране в синя и зелена зона в големите градове.

+ на 2-3 места в София има светещи табла, които показват с колко се движиш - в червен цвят, ако е над 50 и в зелен - ако е по-ниска скоростта.

Естествено, много добре би било да се подобри общественият транспорт и да намалее употребата на лични автомобили, особено за ходене на работа в града. Има няколко различни направления, в които може да се подобри и инфраструктурата - кръгови, еднопосочни, бетонни разделители на платна/ ленти и т.н.

Кое все пак е най-важното?

- Най-важното е 90% от всички нарушения незабавно да бъдат санкционирани. И тяхното натрупване да води до все по-високи глоби и отнемане на точки или в крайна сметка на книжки.

Веднъж като свикнеш да спазваш правилата, започваш да ги спазваш винаги и навсякъде, без да се замисляш дали в момента те снимат и дали точно на тази права в „дълбоката провинция“ има камери. Както сега слагаме колани автоматично - все едно дали отиваме до магазина, до морето или излизаме в чужбина (където глобяват - особено чужденци).

Но, да не забравяме, че за голяма част от българите рисковото шофиране, включително изпреварване, въртене на гуми и др. се приема за умение...

- Сега масовата психична нагласа е да се бърза и да "изпреварваме." За майсторлък се смята въртенето на гуми, опасни изпреварвания, резки ускорения и т.н. 

Представете си обратното.

+ ако карам напрегнато до Бургас, ще спестя 30-40 минути, но после 30-40 минути ще съм в стрес (+трите часа каране под стрес). Ако карам със 100-110 км/ч в средната лента с минимални изпреварвания, ще се наслаждавам на разговор със спътниците или ще слушам музика/подкаст, ще уча език и ще стигна след едно приятно - и по-икономично заради намален разход на гориво, пътуване. Пътуването е не по-малко важно от целта.

+ световен шампион от "Формула 1" кара от София до Пловдив и следващите го с коли журналисти забелязват, че само два пъти му "светват стоповете," - т.е. е натиснал спирачка. А и е карал с около 110 км/час предимно в дясната лента с минимални изпреварвания. Това е майсторлъкът! Не въртенето на гуми и опасното изпреварване.

Как може това да стане?

- С информационни кампании и лидерство. Успешните мъже (жените така и така карат в пъти по-безопасно) да започнат да дават пример - спокойно и безопасно шофиране, съчетано с приятно пътуване - и останалите лека-полека да вземат пример. 

Монтьорите да напомнят, че добрите шофьори износват гумите по-бавно и равномерно. Лидери на мнение да напомнят, че безопасността е истинската смелост (да не те е страх да кажеш, че те е грижа и да откажеш предизвикателството "кой ще стигне първи") и т.н. Може да се включи в някой български сериал, където главният герой се променя и вече кара отговорно. Част от ролята на сериалите е държавата да комуникира ново поведение у гражданите си.

Така спазването на правилата и безопасността се превръщат в ценност и ние ще се гордеем, че всеки ден избираме да сме отговорни.

Включително с напомняния и благодарствени писма от КАТ, НАП, общината и застрахователите, когато 5-та, 10-та, 15-та година поред приключваме без нарушения. И получаваме бонуси за това, естествено! 

Поведението ни като водачи (и пешеходци, и велосипедисти и т.н.) влияе върху гражданското ни поведение и в други сфери - редовни медицински прегледи, разделно сметосъбиране, пестене на енергия и ползване на възобновяеми източници, осигурени живот и имущество, редовно плащане на данъци и дарения за благотворителни каузи и т.н.

Какъв ще бъде резултатът?

- На първо място - стотици спасени животи, второ - намален стрес в ежедневието - подобряване на здравето и благополучието, трето - повишено индивидуално и национално самочувствие. 

За колко време може да се въведе тази система?

За 18 до 24 месеца е напълно възможно да стане, цената е пренебрежимо малка, сравнена с отнетите животи, намалената трудоспособност, повреденото имущество и високия ежедневен стрес.