Г. Тодоров: Неизпълнението на началните проекти влошава сградната ефективност

Как проектирането и изпълнението на сградните системи и инсталации влияе върху оценката и цената на един актив или портфейл от активи и доколко важи израза, че „евтиното излиза скъпо“?

Проблемът е същият - голяма част от инвеститорите разглеждат проекта, изпълнението и ползването от потребителите като отделни неща. Но това не е така. Оттам идват и основните проблеми. Цел за изграждането на една система трябва да бъде комфортният микроклимат, ползата от системата и не на последно място – ефективността, или бъдещите експлоатационни разходи.

В много от случаите проектите се изготвят по инерция с вече остарели технологии и решения, без да се взимат под внимание новите технологии. Изпълнението е на база най-евтина инвестиция и оттам получаваме високи разходи за отопление и охлаждане, огромни сметки за ток, газ или друг енергоизточник и не на последно място - лош микроклимат. Все още в престижните квартали на София има огромен на брой жилища, ползващи нафта и твърдо гориво за отопление. Което означава, че в зависимост от къщата отоплителният сезон може да струва дори и 5 хил. лева, което е страшно много, като имаме предвид новите технологии.

Друг фактор, който е изключително важен за подбор на тип система, е че системите през 97% от времето работят на частичен товар. Какво означава това - всяка сграда се изчислява да може да покрие максималния отоплителен или охладителен товар, но този пик на системата се постига само за около 3% от времето на годината. През останалите 97% от времето ние имаме работа на системата на частичен товар. Когато си избираме технологията, която да ни отоплява или охлажда, ние трябва да я подберем така, че при натоварване 50-60% или 70% ние да имаме възможно най-ниска консумация на електроенергия, газ или какъвто и да е енергоизточник. Оттам имаме и огромно разминава при отделните технологии. Да кажем за сграда към 800 kW охладителна мощност може да имаме разлика в сметките от порядъка на 20-30 или дори 50 хиляди лева на годишна база. Отново подчертавам в зависимост от типа система и в зависимост от вида технология.

Оттук считам, че когато един проект се ръководи от принципа „да мине“, и от изпълнение на системите с възможно най-нисък бюджет, то заложената бомба е в комфорта и експлотационните разходи, които ще се стоварят върху потребителите. Но е важно да се каже, че имаме и доста вече добри примери на инвеститори, които отделят внимание на тези детайли, като те предимно изграждат сгради за собствено ползване.

Необходимо ли е въвеждането на задължителна икономическа обосновка към проектите? Такова изискване например се въвежда с новата европейска директива за обществените поръчки.

Да, би трябвало икономическата обосновка да стане ако не задължителна част, то да бъде изисквана под някаква форма, за да се знае точната консумация на енергия и да се определят по-точно разходите за експлоатация.