Гражданите няма да могат да обжалват планове и разрешителни за застрояване

Депутатите от парламентарната комисия по регионална политика не дадоха право на гражданите да осъществяват пряк контрол върху строителството. Предложението на неправителствения сектор граждани да могат да атакуват градоустройствени планове и строителни разрешителни в съда, както и да се разшири кръгът от заинтересовани лица, които да могат да обжалват планове и разрешения за строителство, така и не намери място в допълнителния доклад на комисията, с който се предлагат още промени в няколко закона, за да се спре застрояването на дюните по Черноморието.

Депутатите приеха обаче че проектите на общите и подробните устройствени планове задължително ще се публикуват на сайтовете на общините. Те освен това ще влизат в сила само след проведено обществено обсъждане и в комплект със задължителните съпровождащи оценки, включително екологични оценки или такива за съвместимост.

В искането да се разшири кръга от заинтересованите лица, които да се жалват срещу инвестиционни проекти, изпълнителната и законодателната власти виждат опасност и несигурност. Има съмнения, че добросъвестни инвеститори биха станали жертва на злоупотреби с правото на обжалване. Има вероятност също така да не може да не стане ясна точната дата, от която влиза в сила даден план за застрояване, тъй като прекалено широкият кръг от заинтересовани лица би проточил процеса по уведомяването им за този план, обясни директорът на националния строителен контрол Милка Гечева на днешното заседание на регионалната комисия.

Депутатите приеха също така да се спре действието на всички подробни устройствени планове за терени, върху които има дюни, въпреки че точна и ясна карта на природните образувания все още няма. Вмени се и задължение на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) до приемането на точни кадастрални карти за Черноморието да издава становище за всяко искане за строителство върху терени с влязъл в сила план за застрояване.

Не беше прието предложението на природозащитната коалиция “За да остане природа в България” да се прекрати действието на всички планове за застрояване на терени от т. нар. зона “А” по крайбрежието – 100-метровата ивица навътре от брега, върху която попадат и плажовете.

Днес депутатите приеха дефиниция за дюна, както и че има дюни освен в зона “А”, в която действат по-строги разпоредби за строителството, и в зона “Б” – 2-километровата зона зад 100-метровата ивица от крайбрежието. В момента законодателството третира дюните като разположени само в зона “А”, т. е. – важат по-строги законови разпоредби за защита на уникалните природни образувания.

Все пак народните представители приеха да се забрани строителството върху дюни, но разрешиха изграждането върху тях на обекти от национално значение и прокарването техническа инфраструктура – нещо, което в момента законът забранява.

Депутатите не приеха предложението да бъдат отчуждени дюните, които по един или друг начин са попаднали в частни имоти, въпреки че по закон се водят публична държавна собственост. Основният мотив беше, че държавата няма толкова пари, за да обезщети собствениците за отчужденията, въпреки че много общини не са съблюдавали закона и са извършени нерегламентирани преотреждания на терени, както и неизгодни заменки.

С гласувания днес допълнителен доклад се правят промени и на Закона за опазването на земеделските земи и на Закона за горите. Беше прието да не се променя предназначението и да не се учредява право на строеж върху ниви и горски територии в крайбрежните зони “А” и “Б”, върху които има дюни.

Междувременно стана ясно, че граждани продължават с протестите заради презастрояването на Черноморието. На 29 януари ще се състои ново шествие под надслов "Долу ръцете от българската природа!"

"Ще протестираме, защото продължава нищо да не се случва! Всъщност - случва се. Уж спряха строежа на Иракли, но непрекъснато получаваме сигнали, че там продължава да се строи, а и спирането е само, докато отстранят нарушенията. Какво, като се откриха злоупотреби и инвеститорът е некоректен. Строежът най-вероятно ще продължи. Вече шеста година държавата отказва категорично да защити един от символите на гражданското общество. Нима се надяват будните граждани да изчезнат?", посочват организаторите на протеста.

Те настояват също така да получат отговор какво наказание ще получи концесионерът на ски зоната в Пирин - Юлен АД, който ползва значително повече територии от позволеното по договор, както и какво ще се случи с природен парк "Странджа", където плановете за застрояване на ивицата между Царево и Резово са на път да бъдат осъществени.