Жилищната криза в САЩ не носи облекчение за наемателите

Въпреки жилищната криза в САЩ разходите за наем не отчитат понижение и наемателите с най-нисък доход понасят най-голямата част от бремето, показва проучване на националната коалиция за достъпни жилища за хората с ниски доходи. 

Един такъв случай е Джефри Майърс, който не може да си позволи да живее под наем сам. Той работи на половин работен ден в UPS и е фотограф на свободна практика, но 2200 долара, които припечелва месечно, не са достатъчно, за да си позволи апартамент без съквартирант в Ориндж Каунти, Калифорния. „Едва ли ще намерите хора, които живеят сами, повечето имат съквартиранти“, казва Майърс, цитиран от MSNBC.

За купувачите на жилища цената на имотите в момента е най-добрата от десетилетия насам, но за милионите наематели в страната разходите стават все по-малко поносими, показва проучването. Друго изследване пък, проведено от компанията за анализиране на сектора на недвижими имоти Reis Inc показа, че офертните нива на наемите на апартаменти в страната са се понижили най-силно от поне 10 години заради растящия излишък в предлагането.

Според изследването на коалицията обаче наемател, който получава минималната работна надница от 6,55 долара на час, не може да си позволи да наеме едностаен апартамент в която и да е част на страната.

„Ситуацията е много тежка“, казва Дийн Бейкър, директор на Центъра за икономически и политически проучвания. „И има вероятност да става все по-лошо в следващите две години“, тъй като безработицата расте и компаниите намалят работните часове и заплатите.

Един наемател трябва да получава 17,85 долара на час, за да може да покрие месечен наем от средно 928 долара за двустаен апартамент, ако не иска да похарчи повече от 30% от дохода си за наем. Медианната почасова надница за американския наемател обаче е 14,69 долара – с над 3 долара по-малко от необходимото.

Наемателите с най-ниски доходи са в най-неизгодна позиция. Равнището на безработица от 8,5 на сто е най-високо от 25 години насам, като процентът е дори по-висок – 12,6 на сто – за хората без средно образование. Някои от най-сериозните съкращения на работна ръка се наблюдават в индустрии, в които работят нископлатени работници като строителство, търговия и производство.

Семействата, чиито жилища са били отнети поради необслужване на ипотеки, също заливат пазара на апартаменти, ожесточавайки конкуренцията за изгоден наем.

Докато наемите се понижават на няколко единични пазари, много от градовете демонстрират малко признаци на спад в наемите, тъй като търсенето остава високо. Наемателите в традиционно силните пазари Сиатъл, Лос Анджелис, Сан Франциско и Портланд няма да видят намаление в наемите.

Дори и наемателите в по-сериозно засегнатите пазари като Финикс, Атланта, Лас Вегас и Флорида вероятно няма да се радват на изгодни сделки в техните райони заради местните икономически проблеми, пише изданието.

„Дори и наемите леко да се понижават, това е защото много хора са загубили работата си в този район“, казва Бейкър. „Изгодността на жилището се постига тогава, когато заплатите в съотношение с наема се повишават“.

Най-скъпата градска област според проучването е Стамфорд, Кънектикът. Наемател там трябва да получава 32,75 долара на час, за да може да си позволи двустаен апартамент. На второ място е Сан Франциско, където се изисква доход от 31,88 долара на час, следван от Хонолулу с 31,37 долара на час. Половината от десетте най-скъпи градски области се намират в Калифорния.