Неотдавна Goldman Sachs прогнозира, че повишаване на цената на петрола с 10% би понижило брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ с 0,2 процентни пункта за година и с 0,4 процентни пункта за 2 години. Европейският съюз (ЕС) ще бъде засегнат по-слабо – поскъпването ще му коства 0,2 процентни пункта от БВП през първата година, но без допълнителен негативен ефект през следващите години.
След като реалната цена на петрола се повиши с 15% негативният ефект върху БВП на САЩ и ЕС през първата година се очаква да достигне 0,3 процентни пункта – спад, който се определя, като чувствителен, но не и катастрофален.
Подобно повишение на цените би понижило доходите на американските домакинства с около 0,5%. Прекрачването на прага от 4 долара за галон е от значение, особено в момент, когато доверието в щатската икономика е толкова слабо, като сега.
Goldman Sachs идентифицира факторите определящи мащабите на негативния ефект върху икономиката.
На първо място е добре да обърнем внимание на въпроса дали нарастването на цените е причинено от повишено търсене или е следствие от проблеми с предлагането. Вторият сценарий означава повече неприятности.
Отговорът според анализаторите на банката е, че за момента именно повишеното търсене е причина за по-високите цени, въпреки че затягането на санкциите срещу Иран в крайна сметка ще се окаже от по-съществено значение.
В последния си доклад базираната в Париж Международната агенция по енергетика (МАЕ) изтъква, че „за момента вероятно не се наблюдават реални, физически проблеми с доставките, причинени от ситуацията около Иран“.
Излишъкът, който Организацията на страните износителки на петрол ОПЕК осигурява, възлиза на 750 хил. барела на ден.
Вторият въпрос е за резервния капацитет на страните износителки на петрол. Той не е голям. Петролните запаси на страните с високи доходи са ниски. Добивът в Саудитска арабия достигна 30-годишен пик и това означава, че резервният капацитет на страната също не е особено голям.
При това нарастването на световните петролни доставки е устойчиво анемично - малко под 1% на година за последното десетилетие, въпреки като цяло високите цени на петрола. Ето защо може да заключим, че капацитетът за добив е структурно ограничен.
Това обяснява нивата и волатилността на цените през последното десетилетие. При очакван растеж на глобалната икономика от 4% за 2012 г., нарастване на предлагането на петрол от 1% и липса на достъпни алтернативи за гориво за транспорт, доставките вероятно ще се окажат още по-оскъдни.
Трети фактор е какво се случва с другите суровини на пазара. Тук новините са добри: цените на природния газ падат, докато цените на храните не са толкова голям проблем, като миналата година. Това би трябвало да понижи инфлационния натиск.
Централните банки вероятно ще игнорират движението на цените на суровините, особено ако то не доведе до ръст на заплатите. Това също е добра новина.
Главният икономист на MAE Фатих Бирол отбелязва, че при сегашните цени нетният внос на петрол в ЕС ще струва 2,8% от БВП на общността, спрямо средно 1,7% за периода 2000 г. - 2010 г. Като се вземе под внимание колко крехка е европейската икономика, опасностите са очевидни.
Нещо повече, при толкова нестабилен пазар на петрола по нататъшни скокове на цените са напълно реални. Война с Иран може да се окаже най-плашещият сценарий. Опасността при всички случаи е налице, като се има предвид политическата нестабилност на регионите, където се добива петрол.
Като се има предвид нарастващото потребление на петрол в развиващите се икономики, светът едва ли ще успее да се измъкне от този опасен капан. MAE посочва, че до 2035 г. годишните продажби на леки автомобили в Китай ще достигнат 50 млн. Последствията от подобен ръст са очевидни.
Докато доставките остават ограничени, търсенето високо, а евентуален военен конфликт вероятен, глобалната икономика ще е уязвима от високите цени на петрола и съпътстващите ги сътресения.
За САЩ най-доброто решение е да понижат петролната зависимост на икономиката си и така да намалят риска от вероятни ценови шокове. По-високите цени на вътрешния пазар ще помогнат за това.


Полша намали наполовина жертвите на пътя за 5 години, докато България гони рекорди по смърт в ЕС
Доктор предупреждава: Жегата натоварва сърцето!
Може ли недоволството в Русия да прерасне в революция?
Скритата цена на изкуствения интелект: центровете за данни изразходват много повече вода, отколкото показват отчетите
Българската икономика запазва растежа си, но бюджетът и инфлацията остават основни рискове
Унгария внася конституционен законопроект за отстраняване на президента
Жадната за енергия Азия вече извлича поуки от кризата в Иран
Lindt се насочва към най-слабото си тримесечие от 17 години
Напрежението в Ормуз пренасочва вниманието към пролива Малака
Спадът на инфлацията раздели ЕЦБ за следващото решение по лихвите
Toyota и Kawasaki форсират развитието на водородни системи
От първоаприлска шега до реалност - BMW M2 Dakar от Дубай
Електрическите коли в ЕС могат да заменят 190 млн барела петрол годишно
Chery заменя целия автомобил, ако батерията се запали
11 коли с най-голям потенциал да се превърнат в класики
2954 са вече жертвите след земетресенията във Венецуела
7 бюджетни идеи за освежаване на дома
Д-р Симидчиев: Проблемът в здравеопазването е управленски
3 цвята за жени над 40
Мондиал 26: С 3 гола за едно полувреме Мароко изхвърли Канада


преди 14 години "Пригответе се за ерата на шоковите цени на петрола"? ... Няма как цените да нарастнат твърде "шоково" ... Вече има електромобили, слънчеви панели, ветрогенератори, ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Ние в БГ вече отдавна сме готови за такива шокове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар