Сайтовете на институциите ни масово не отговарят на законите

На разследващите журналисти в България им се налага да познават добре Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ). Защото често се позовават на него, за да получат значима за техните материали и обществото информация – от министерства, агенции и други институции.

За недотам запознатите – този закон по принцип задължава ведомствата да предоставят исканата информация в рамките на 30 дни след официално отправеното към тях искане, ако тя не представлява заплаха за националната сигурност.

Оказва се обаче, че не само журналистите са принудени да прибягват до сложни правни маневри, за да получат информация от ведомствата. Интернет сайтовете на българските институции остават недобре развити и през 2011 г., показва докладът „Състояние на достъпа до информация“ на неправителствената организация Програма „Достъп до информация“ (ПДИ), изготвен в периода 22 февруари – 25 март.

Според него едва 20 от общо 495 интернет страници на институции от изпълнителната власт, които са били обхванати от изследването, отговарят напълно на изискванията на ЗДОИ. Оказва се, че 21 институции въобще не поддържат официални сайтове, което е повече от делът неподдържащи сайтове година по-рано.

Този факт може да се обясни с обединяването на Регионалните центрове по здравеопазване и Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве. Въпреки това остават шест общини, които и през 2011 г. не са намерили средства за създаване и поддържане на интернет страница, показва още изследването.

Запазва се тенденцията от миналата година ведомствата масово да публикуват онлайн стратегии, но не и своите бюджети и финансови отчети. Анализът показва, че ведомствата ни са най-непрозрачни именно в това направление - публикуването на финансовите отчети на дейността си и на бюджетите си. Общо на 16% от проверените страници е публикуван бюджет на институцията, а на около 13% финансов отчет.

Според изпълнителния директор на ПДИ д-р Гергана Жулева в сайтовете на българските институции липсва всякаква унификация на съдържанието.

„Разнообразието граничи с хаос, или, ако трябва да се изразим по-внимателно, разнообразието зависи от вижданията и на управляващите, и на фирмите, подготвящи интернет старниците. Странно е, че общини, които са сертифицирани по ISO, не са изпълнила законови задължения - нямат секция „Достъп до информация”, казва Жулева.

Доста впечатляващо е и разнообразието на форматите, в които се качва информацията. Така например в сайта на Агенцията за хора с увреждания вътрешните правила са във формат... tif и е цяло чудо, ако ги отворите. За служителите в агенцията впрочем може би времето е спряло, защото последният публикуван отчетен доклад за дейността й е е за... 2007 г.

Оказва се също така, че някои държавни органи, като например Българската агенция за инвестиции, не смятат, че създават или съхраняват обществена информация – тя била само от клиенти и за клиенти, казват от ПДИ.

Според юриста на ПДИ Александър Кашъмов продължава и тенденцията за мълчаливи откази за достъп до информация, а между институциите липсва координация. Така например често за една и съща информация се наблюдават случаи, при които някои институции я предоставят, а други не. Според него обемът на информацията, която се вписва като държавна тайна, трябва да се намали значително, както и да се ограничи и прилагането на служебната тайна.

Накратко – оказва се, че в страната ни все още липсва методология и унификация на структурата и съдържанието на интернет сайтовете на институциите. Тя е резултат от друга празнота в законодателството - в момента няма кой да наблюдава, координира и методологически да подкрепя процеса.

Освен това, освен гражданското наблюдение, никой не контролира изпълнението на задълженията за онлайн публикуване. Самите граждани обаче не разполагат с механизми, с които да подтикнат администрацията да изпълнява задълженията си. Затова от неправителствената организация призовават за по-детайлно и насочено регулиране на задълженията за онлайн публикуване, което да има и контролни и санкционни механизми при неизпълнението им.

„Защото в момента законодателството предвижда институциите да се наказват сами“, допълни Кашъмов. А досега не е известен нито един случай на санкциониран държавен служител за отказ на информация.