Хаосът с приватизацията на БДЖ "Товарни превози"

Внезапното решение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) да прекрати раздържавяването на БДЖ “Товарни превози” поставя редица въпроси - бяха ли твърде завишени критериите към бъдещите инвеститори в сделката, защо целият процес бе толкова хаотичен и какво е бъдещето на железницата оттук нататък?

Началото - истини и слухове

Още от самия си старт приватизацията беше обвита в тайни и неясноти. За инвеститорските интереси само се носеха слухове – най-популярният от тях бе участието на руските държавни железници. От други места се твърдеше, че австрийските железници ще се включат в сделката. Към спекулациите се присъедини и интерес от страна на Първа инвестиционна банка, както и на Корпоративна търговска банка.

Първият етап от приватизацията приключи на 5 юли, а само няколко дни преди края му все още нямаше изявен официално интерес от купувач. Едва последният ден, в последния час, стана ясно, че са закупили тръжна документация 6 участника – трима от които стояха “в сянка”, защото бяха представяни от адвокати. 

Адвокатите до последно отказваха да съобщят имената на реалните инвеститори, които са пожелали да се включат в надпреварата за “Товарни превози”. От приватизационната агенция също не издаваха подробности по тази тема, както и от Държавна агенция “Национална сигурност”(ДАНС).

Компаниите, които не се страхуваха да участват директно с имената си бяха "Дует реълуей България", зад която седи британският фонд Duet Group, румънските железници Grup Feroviar Roman и чешката компания Advanced World Transport.

От трите кандидата за следващия етап от приватизацията оцеля "най-съмнителната"  - “Дует реълуъей България”, която бе регистрирана само 3 дни преди края на първия етап от приватизацията на 5 юли. Справка в Търговския регистър показа, че дружеството има регистриран капитал на стойност само 10 лв. Управителят на въпросната компания Даниел Дамянов е и управител на финансовата институция Marshall Credit Group, която предлага кредити. Двете дружества се намират в един и същ офис, а и в Търговския регистър е посочен един и същи телефон за контакт с тях.

В крайна сметка всички останали кандидати за БДЖ “Товарни превози” отпаднаха, защото не отговаряха на поставените от транспортното министерство високи изисквания за стратегически инвеститори. Така се случи, че за най-голямата приватизационна сделка у нас за тази година се оказа, че няма конкуренция, няма и участници, които да отговарят на условията.

Хаосът с процедурата се засили, след като преди два дни председателят на агенцията за приватизация Емил Караниколов настоятелно уверяваше, че желанието на “Дует реълъей България” да се включи в конкурса, ще бъде уважено. Дружеството подаде документи за проверка в ДАНС в понеделник, като задължително условие, преди кандидатите да бъдат допуснати да се запознаят с активите на "Товарни превози". 

Ден след коментара на Караниколов агенцията прекрати официално приватизацията на “Товарните превози”.

Всичко това много напомня на хаотичната сделка с приватизацията на “Булгартабак”, която също се разви по време на летния сезон и отново кандидатът беше само един, който не беше стратегически инвеститор, а финансов. 
Условията към финансовите кандидати и при двете приватизационни процедури бяха едни и същи – да управляват активи за над 1 милиард евро и да имат собствен капитал поне 20 милиона евро.

Какво ще се случи с железниците

Правителството разчиташе на приватизацията, за да успее да погаси част от големия заем на железницата, изтеглен от Световната банка. Днес, когато държавните субсидии за БДЖ са напълно спряни, а раздържавяването официално прекратено, бъдещето на холдинга е поставено на карта.

Ако транспортното министерство, съвместно с Агенцията за приватизация, наистина занижат критериите за бъдещите инвеститори, вероятно и цената за евентуалната сделка ще трябва да слезе надолу. Тогава очакваните 200 млн. лв. за товарните превози, които бележат спад за последната година, ще бъдат мираж.

Пред Investor.bg председателят на синдиката на железничарите Петър Бунев направи прогнозата, че през септември, когато се очаква да бъде обявена повторната процедура по приватизацията, цената на сделката ще бъде намалена наполовина.

Очаква се да бъде избран друг консултант, който да подготви повторна оценка, правен анализ и информационен меморандум. Също така се очаква изискванията към кандидат-купувачите да бъдат занижени.

Финансовите инвеститори ще трябва да управляват финансови активи в размер на 700 млн. евро, а стратегическите да имат годишни приходи над 250 млн. евро.