Седемте първи стъпки, които ще изсветлят енергетиката

Общо 40% от производителите на енергия от възобновяеми източници нарушават закона и не предават производствените си планове на операторите. Така те застрашават системата и докато не приведат дейността си в законовите изисквания, тяхната енергия няма да бъде изкупувана.

Това е една от седемте спешни мерки, които Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) започва за гарантиране на енергийния баланс на страната. За съжаление мерките са временни, призна енергийният министър Асен Василев при представянето на плановете на ведомството. "Системата обаче е много, много болна и неефективна, има много губещи и малко печеливши", смята той.

Целта на промените е да бъде изсветлена и оздравена енергетиката, а не да се търси начин да бъдат намалени цените, допълни още енергийният министър в служебния кабинет.

Втората мярка обаче има потенциал за това. Става дума за промяна на начина на изкупуване на енергия от заводските централи. В момента заводи, които имат когенеративни инсталации, продават цялата си енергия на Националната електрическа компания (НЕК) при цена от 18 стотинки за мегават. В същото време за собствени нужди купуват от НЕК енергия от общия енергиен микс на цена 4-5 стотинки, обясни Василев.

Задължението на енергийната компания обаче трябва да бъде само по отношение на разликата между произведената от собствените източници на завода и неговото собствено потребление. „Разликата е около 50 млн. лева годишно, които в момента се покриват от НЕК, респективно от сметките на потребителите“, обясни още енергийният министър.

МИЕТ предлага още и провеждане на нов търг за „студен резерв“, както и неговото редуциране – от 1040 мегавата до 840 мегавата. Причината за това намаление е по-ниското потребление и свитият износ на електрическа енергия. В момента в страната има свръхпроизводство и това също води до дисбаланс на системата.

Един от начините за преодоляване на част от този проблем е четвъртата мярка на енергийното министерство, а именно премахването на пречките за износ на електричество към Турция. Като пета мярка от МИЕТ ще поиска Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да преразгледа таксата за пренос, което ще подпомогне износа.

До 15 април ДКЕВР трябва да подготви наредби за балансиране на системата при консултации със свързаните страни. В тях например ще има изискването производителите на енергия да подават почасови планове за производството през следващия ден. При липсата на такива прогнози, разходите за балансиране на системата да се поемат не от НЕК и потребителите, а от съответните производители, предлагат от МИЕТ в своята шеста стъпка за изсветляване на енергетиката у нас.

Седмата мярка е препоръка за изготвяне на механизъм за определяна на количествата електрическа енергия, които формират квотата за обществен доставчик – квотни централи, обществен доставчик и краен снабдител. Целта е ценообразуването да стане по-прозрачно.

Одит на системата

Освен тези седем стъпки, които да донесат повече прозрачност в цялата енергетика, от МИЕТ ще поискат и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да изготви секторен анализ. Той ще трябва да определи дали има нарушения на европейското законодателство в системата.

„Поискахме КЗК да направи този анализ, защото и МИЕТ е участник и заинтересована страна в системата“, уточни още Василев.

Той съобщи още, че ще има и одит на големите предприятия в тази система, но без да уточни къде точно ще насочени проверките.