Над 90% от българите смятат, че средното образование трябва да дава професия

Над 90% от пълнолетните българи смятат, че средното образование трябва да дава професия на завършващите. На същото мнение са 78,3% от гимназистите. При учениците, които не смятат да продължат обучението си в университет, този дял е 80% и едва 6% отговарят отрицателно. Това показват данните от две проучвания на агенция „Медиана“, които бяха представени от социолога Кольо Колев. 

Според изследването 88 на сто от гимназистите смятат, че лично за тях би било добре, ако, завършвайки средно образование, вече имат занаят. Една четвърт отговарят, че редовно изкарват свои пари, рядко и случайно са работили към 50 на сто от запитаните. Увеличава се броят на работещите ученици в горните класове – 12% в 11-ти клас и 19% в 12-ти клас, но те са основно в сивия сектор. Преди да навършат 18 г., са работили 55 на сто от младежите.

За 73% от възрастните и 62 на сто от гимназистите дуалната система е добра идея. Не я одобряват 8,4 на сто от възрастните и 12% от учениците. 47% от анкетираните гимназисти биха искали да се обучават по дуалната система, ако съществуваше тази възможност. 

Към момента по-малко от 40% от анкетираните ученици смятат, че средното им образование ще им помогне да си намерят добра работа. На противното мнение са 26 на сто, а 36% не знаят.

Учениците, които завършват с квалификация, са били безработни средно 1 г. и пет месеца, а тези без квалификация – около 2 г. и пет месеца.

Според анкетата пълнолетните са против възпрепятстването на младите хора да работят, същото смятат и учениците. Така законодателството влиза в разрез с обществените нагласи, каза Колев.

Той коментира, че изследването показва сериозен проблем на образованието и на обществото - дипломата от гимназия служи единствено, за да се продължи обучението във ВУЗ. Затова част от младите хора не са мотивирани да завършат средно образование и отпадат от училище. В резултат България е на първите места по ранно отпадане от образователната система, като отпадащите са средно на около 14 г.

Евродепутатът Ивайло Калфин, който от няколко месеца организира кампания за въвеждането на дуалното обучение, припомни, че тази система е предпоставка за ниска безработица на младежите в страните, където е въведена, като Германия и Австрия.

В момента редица европейски страни адаптират националните си образователни системи към нея. Системата е следната – последните три години от средното образование младежите да съчетават ученето с работа в предприятия, със заплата и осигуровки, а като завършат, да имат диплома плюс стаж.

В техникумите сега често младите хора получават формално професия, без да работили с техника, каза евродепутатът.

За да се въведе системата, трябва да се променят редица закони, включително Кодекса на труда и да се разреши работа на деца под 18 г., което и сега е възможно, но режимът бил сложен.

Най-рано през 2015/2016 моделът може да заработи, а интерес имат работодатели, основно от страните, където той действа – Германия и Австрия. Българските фирми били засега скептични към въвеждането на системата, но Калфин смята да ги убеди с икономически аргументи.

Правителството също подкрепя дуалната система, но тази дългосрочна промяна изисква да има обществено и политическо съгласие, обясни евродепутатът.

Кольо Колев коментира, че голяма част от младежите имат огромен интерес да работят, докато учат. Много от тях формално преседяват последните години в училище. Социологът допълни, че е по-добре да се облекчи законодателството, така че младежите да работят, вместо да го правят без договори и осигуровки.

На въпрос дали не трябва да има по-сериозни санкции за родителите, които спират децата си от училище, Калфин отговори, че е по-добре да има не санкции, а стимули. Колев допълни, че санкции може да се въвеждат, след като са създадени условия и перспективи за младежите, които да осмислят средното им образование.