Да се увеличат средствата от брутния вътрешен продукт (БВП) за здравеопазване, да се остойности реално лекарският труд, да се въведе горен праг на записаните пациенти при един общопрактикуващ лекар, както и лична електронна здравна карта, и евентуално да се отменят направленията за специалисти. Това са част от предложенията на съсловието в различните сектори на здравеопазването за промени в извънболничната помощ.
Очакванията на гилдията са обобщени по време на онлайн дискусия с участието на 2 500 лекари, фармацевти и други специалисти, организирана от платформата за комуникация в здравеопазването CredoWeb.
Финансирането на здравеопазването трябва да се повиши, категорични са представителите на сектора. Всички участници в дискусията се обединяват около искането за увеличаване на публичното финансиране в здравеопазването до поне 6% от БВП или поне 6 млрд. лева наличен публичен ресурс.
Отстояват и постепенното нарастване на финансирането на доболничната помощ до 30% от публичните средства за сектора. Както и за реални стъпки към изнасяне на медицинските дейности от болничната към извънболничната помощ с ясно финансово обезпечаване.
Сред другите искания на съсловието са реално остойностяване на лекарския труд и обособяването му като отделно перо при актуализация на цените на медицинските дейности в доболничната и болничната помощ.
Общопрактикуващите лекари настояват за въвеждане на електронна индивидуална здравна карта с годишен лимит за прегледи, консултации и изследвания, както и горна граница от 1 500 пациенти на личен лекар. Те настояват и за реални санкции за пациенти, които не ходят на профилактичен преглед.
Сред другите очаквания са равнопоставен достъп до европейски финансови инструменти чрез безвъзмездни програми или безлихвени кредити за обновяване на медицинското оборудване в частните практики. Предлага се и финансово стимулиране на дейността на личните лекари в районите с дългогодишен дефицит на здравно обслужване.
Лекарите от доболничния сектор настояват да се изгради нова, работеща система за ТЕЛК и да се намали срокът за решенията в нея, както и медицинските сестри да имат възможност да се договарят сами с НЗОК, а не да бъдат назначавани от лекар.
В областта на лекарствената политика дискусията акцентира върху достъпа до лекарства, промяната на ставката за ДДС върху лекарствата, прогенеричната политика.
Обобщение на предложенията ще бъде предоставено на бъдещия екип на Mинистерството на здравеопазването след изборите тази неделя.
Директорът на ARPharM Деян Денев посочи, че България е една от трите в ЕС без диференцирана ставка за лекарствата и отбеляза, че има нужда от преосмисляне на политиките в тази посока. Според Денев има политическа воля за законодателни промени в посока промяна на ДДС върху лекарствата.
От своя страна Владимир Афенлиев, зам.-председател на БГФармА, още веднъж подчерта, че трябва да има национална прогенеричина политика, при която за масовите заболявания да има поне един медикамент в група, платен на 100% от Здравната каса.


Оптимизмът може да удължи живота, показват изследвания
Идват бури и градушки: Къде ще бъде най-опасно?
Три станаха жертвите на катастрофата край Шумен
Осем пъти по-малко жители на воден режим в България спрямо същия период на миналата година
Емил Дечев с коментар за полетите на Пеевски и Атанасова
Пазарът на труда в САЩ губи инерция, но остава стабилен
Великолепната седморка стана жертва на AI пазарна ротация
Мощни бури в Китай взеха жертви и нанесоха щети на земеделието
Надценените имоти вече трудно се продават на охладения пазар у нас
Съдът разреши на Льо Пен да участва на изборите за президент на Франция
Стандартно BMW M2 победи екстремното M2 CS на „Нюрбургринг“
Руснаци направиха алтернатор, задвижван от изгорели газове
Как работи хиперболичното въздушно окачване
Черната кола харчи повече – ето защо
800 000 км без DPF и АdBlue - този стар дизелов VW Golf все още се движи
Украйна е готова на безусловно прекратяване на огъня с Русия
Принц Хари и Елтън Джон загубиха делото срещу издателя на "Дейли мейл"
Бременната Ан Хатауей поведе червения килим на "Одисея"
Разминаване: Преувеличават ли Путин и Герасимов за завоюваната територия в Украйна?