Бизнесът пак се обяви против част от промените в данъчните закони

Промените в част от данъчните закони отново разгневиха бизнеса в България. Според внесените предложения от председателя на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова между първо и второ четене промените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), които бяха окончателно приети днес, се въвеждат нови изисквания за монтиране на автоматизирани системи за отчетност в реално време на количествата енергийни продукти с двойно предназначение от освободен от акциз краен потребител, вкл. на суровини, материали, произведени или складирани стоки.

От Българска стопанска камара (БСК) обаче се обявиха категорично против измененията, прокарани без никакъв дебат между двете четения в НС. „Преработеният проект на ЗИД на ЗАДС и внесените предложения от народните представители възпроизвеждат съществена част от проблематичните текстове и очаквани негативни въздействия, констатирани в първоначалната редакция на нормативния акт, публикувана за обществено консултиране. Не са отстранени редица нередностите, допуснати в процеса по изготвяне на проекта“, пише в становището на работодателската организация, изпратено до медиите. 

От БСК уточняват, че е налице едностранно тълкуване на необходимостта и значението на проекта единствено с оглед нуждите на държавната администрация, без да се отчитат значителното неблагоприятно въздействие върху заинтересованите лица. Според работодателите липсва достатъчно ефективно предварително обсъждане със заинтересованите лица и с обществото, като цяло, вкл. отказ от провеждане на предварителни срещи на експертно равнище с компетентните институции, както и солидна фактическа и документална аргументация, подкрепена с конкретни данни, както и на предвидимост на резултатите от предлаганите промени.

Според БСК Значителна част от предвидените промени въвеждат недопустимо високи технически изисквания и разходи по изпълнението, каквито не се прилагат от конкурентни производители, регистрирани в държави-членки на ЕС или трети страни, вкл. такива, с които ЕС има сключени търговски споразумения (Турция, Украйна и мн. др.).

„Подчертаваме отново, че кръгът на задължените лица е изключително широк, като обхваща индустриални потребители на широк клас енергийни продукти, използвани при производството на растителни масла, козметична и фармацевтичната промишленост, бои и лакове, нанасяне на покрития върху дърво и метал, печатарска индустрия, каучукови изделия и мн. др. Тези предприятия използват широка гама летливи органични съединения, класифицирани като енергийни продукти с двойно предназначение, за производствено-технологични нужди, като органични разтворители, екстрахиращи агенти и др“, пише в становището на камарата.

От бизнеса са категорични ,че въвеждането на предложените системи за измерване, отчетност и контрол е изключително скъпо и при повечето предприятия надвишава неколкократно годишната стойност на използваните енергийни продукти с двойно предназначение. В значителна част от случаите, измерването на вложените „енергийни продукти“ в свързани суровини, материали, произведени или складирани стоки е технически невъзможно, още повече в контекста на поставеното изискване - средствата за измерване и контрол да отговарят на Закона за измерванията и нормативните актове по неговото прилагане, твърдят от БСК.