Шведският финансов министър Андрес Борг заяви, че издаването на общи европейски облигации едва ли ще сложи край на кризата в еврозоната.

В същото време европейските лидери се опитват да договорят модел, който да комбинира идеята за съвместно финансиране с налагането на по-строг бюджетен контрол, пише Bloomberg.

“Обикновено съм много скептичен към подобен вид предложения“, казва Борг. Не виждам как по-ниските лихвени проценти за най-задлъжнелите членки на еврозоната, гарантирани от гражданите на страни с благоразумна фискална политика, ще решат проблемите, допълва той.

Европа се опитва да намери модел за финансиране на еврозоната, който отчита неприязънта на Германия към взимането на колективни заеми и в същото време позволява на южноевропейските страни да се възползват от издаването на общи облигации.

Един от компромисните варианти е издаването на така наречените стабилизационни облигации, които според Европейската комисия (ЕК) ще наложат допълнителна бюджетна дисциплина.

Комисията предложи националните бюджети да се съгласуват с Брюксел, а страни като Италия, където цената за обслужването на държавния дълг застрашава финансовата стабилност, да бъдат подложени на по-строг надзор. Комисията поиска по-строг фискален надзор и за страни като Гърция, Ирландия и Португалия след изтичането на спасителните им програми.

Никой от тези модели не решава основния проблем казва Борг. „Основният проблем е липсата на реформи в подкрепа на икономическия растеж, структурни реформи“, казва той.

Борг посочва, че Швеция е готова да увеличи подкрепата си, ако кризата в еврозоната се задълбочи. Бюджетният излишък на страната предоставя буфер, който позволява на правителството в Стокхолм да се намеси, без да застрашава фискалното си здраве, посочва министърът.

Имаме малко сух барут, така че очевидно ще сме готови да действаме, но винаги през призмата на шведските интереси, допълва той.

Доходността по 10-годишните шведски облигации е с 55 базисни пункта по-ниска от тази по еквивалентните германски ДЦК.