Новият спасителен фонд за еврозоната може да понижи интереса към ДЦК

По-добре късно, отколкото никога. След серия отлагания и след като преодоля конституционните възражения в Германия, новият спасителен фонд за еврозоната - Европейският механизъм за стабилност (ESM) - изглежда най-после ще заработи в понеделник, пише Financial Times.

ESM играе ключова роля в усилията на европейските лидери да се справят с дълговата криза в еврозоната. Въпреки това спасителният фонд ще трябва сам да набира средствата, които ще предоставя на нуждаещи се страни.

Като се има предвид, че временният фонд за финансова стабилност на еврозоната (EFSF) ще продължи да функционира още известно време, финансирайки спасителните програми за Ирландия, Португалия и Гърция, присъствието на двата фонда на облигационните пазари ще е осезателно.

При това някои страни и компании може да се окажат неприятно изненадани. Издаваните от ESM облигации вероятно ще имат „нежелан страничен ефект“ върху спредовете по облигациите на някои по-слаби страни от „ядрото“ на еврозоната като Франция, Белгия и Австрия, разкрива проучване на Goldman Sachs.

„Стартирането на ESM може да разкрие определени слабости“, коментира Наташа Вала, икономист за Европа на Goldman Sachs в Париж.

Съществуват две основни причини защо емисиите на EFSF и ESM вероятно ще имат негативен ефект върху облигациите на страните от „мекото ядро“.

Първо ESM може отчасти да отвлече вниманието на инвеститорите, които ще открият във фонда по-добра инвестиционна възможност, отколкото в облигациите на някои от по-слабите страни от ядрото на еврозоната.

Вероятно 10-годишните облигации на EFSF биха предложили по-висока доходност от тази на сходните австрийски или френски ДЦК. Тя ще бъде и съвсем малко по-слаба от доходността по белгийските ДЦК.

„Ефектът ще е чувствителен – инвеститорите ще имат избор между ESM и правителствените дългове“, казва Вала.

Второ, въпреки че ESM е структуриран така, че издаваните от него облигации не се отчитат директно като пасиви за правителствата, които ги гарантират, това все пак би увеличило дълговата тежест за въпросните държави.

Тежестта за страните от ядрото на еврозоната ще се увеличи допълнително, ако повече страни от периферията бъдат приети в спасителната програма, отбелязва Джон Стопфорд, инвестиционен директор на Investec Asset Management.

„Съществуват известни опасения за страни като Франция и Белгия, въпреки доброто им представяне на облигационните пазари напоследък“, допълва той.

По оценка на Goldman, ако задълженията на Белгия към ESM (под формата на гаранции) се увеличат с 1% от БВП, то спредовете в доходността на белгийските ДЦК ще нараснат с 25 базисни пункта. За Франция въпросното нарастване на спредовете би било 10 пункта.

„Силният инвеститорски интерес към някои страни от еврозоната – особено Франция – доведе до лихви по дълговете им, които вероятно са по-ниски, отколкото предполагат фискалните им фундаменти“, казва Вала.

За разлика от EFSF ЕSМ ще има начален капитал от 80 млрд. евро, който ще бъде предоставен чрез 5 транша през следващите 2 години, както и рамка, сходна с тази на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която може да тегли кредити от ЕЦБ.