Кризата прави пропастта между бедни и богати в Испания по-дълбока

Икономическата криза разби широко разпространената теория, че състоянието на богатите постепенно облагодетелства и по-ниските класи (т. нар. теория trickle-down - бел. прев.), отбелязва Лоренсо от Каритас.

"Тази теория обикновено рухва във времена на криза", допълва той.

Когато Испания стана демократична държава след смъртта на диктатора Франсиско Франко през 1975 година, по-силното икономическо развитите първоначално намали неравенството през 80-те години.

След това обаче тази тенденция спря и класовите различия не бяха преодолени и по време на икономическия бум от 1995-2007 година.

Растежът се основаваше предимно на строителния сектор, който основно просто създаваше несигурни работни места, обяснява Лоренсо.

В същото време Испания не поведе достатъчно силна социална политика като облагане с данъци, за да се преразпределя богатството, допълва той.

И макар богатството на хора като Ортега да може да се приписва на техните бизнес умения, възприятието, че много богаташи не заслужават богатството си се засилва.

Доходите на членовете на управителни съвет на компании, влизащи в състава на Ibex, са се увеличили през 2012 година въпреки че печалбите на техните фирми са спаднали с 57%, а акциите им са загубили 4,6 % от стойността си.

Испанските съдебни власти разследват десетки шефове на банки, които са докарали институциите, в които работят, до ръба на фалита. Много от тях са получили големи суми обезщетения преди да се оттеглят от поста си.

Петима директори от Novagalicia, например, са получили общо 30 милиона евро компенсации. Банката трябваше да бъде спасена с 8 милиарда евро държавна помощ.

Много испанци свързват обезщетенията, изплащани на банковите шефове, с незаконните доходи на корумпираните политици. Бивш касиер на Народната партия на премиера Мариано Рахой, например, е заявил пред съдия, разследващ корупционен скандал в партията, че по-рано е имал над 30 милиона евро по сметки в швейцарски банки.

Общественото недоволство е осезаемо. "Защо някой трябва да плаща данъци, създадени от политиците, които са затънали до гуша в корупционни скандали?", пита мадридски данъчен съветник.

Раздразнението обхвана и експертите по бедността. Бюджетите за здравеопазване и образование имат ключово влияние върху различията в доходите, твърдят те, а политиците, някои от които са заподозрени в корупция, орязват тези разходи.

Някои критици дори изразяват мнение, че управляващата класа съзнателно се възползва от глобалната криза, за да "приватизира" социалните придобивки.

"Икономическата криза е успех за финансовите и промишлените олигарси и политическия елит, чиято мечта за "премоделиращ се капитализъм", който да обслужва интересите им, става реалност", пише професорът по икономика Фернандо Луенго.

Социалното неравенство не е проблем само за бедните, отбелязва Лоренсо. Изследвания сочат, че "обществата с голяма бедност не са способни да постигнат силен икономически растеж", допълва той.

(БТА)